Живели някога близо до едно езеро двама предани влюбени – Хосефа и Хосе. Девойката била толкова хубава, че хората не можели очи да откъснат от нея. Мнозина я искали за жена, ала тя отдавна била дарила сърцето си на своя Хосе. Преди да му обещае ръката си и да му стане жена, решила да изпита неговата любов.
– Хосе, утре ще ходя на езерото, но не искам да газя в калта. Ще постелеш ли каменна пътека от прага ми до брега? Ако истински ме обичаш, ще ми направиш още тази нощ пътека!
Хосе разбрал, че това е изпитание и отвърнал:
– Хосефа, бих изпълнил всяко твое желание. Утре ще имаш пътеката.
Скоро се мръкнало. Нощта била мрачна и студена. Хосе упорито работел – копаел, подравнявал, редял каменните плочи една подир друга. Но ето че духнал пронизващ вятър, изсипал се проливен дъж. Хосе едва стоял на краката си от умора, но не се предавал и работел по пътеката…
На другия ден, когато дъждът стихнал и времето се оправило, Хосефа излязла от дома си. От прага ѝ тръгвала красива равна пътека право към езерото. Със сърце, изпълнено с радост, девойката хукнала с леки стъпки напред.
Но внезапно, малко преди да стигне езерния бряг, пътеката свършила. В нозете на Хосефа лежал мъртъв нейния любим с камък в ръце. Хосе бил издъхнал от изнемога.
КРЕДИТ: © prikazki.eu 2023 г.
