Живели мъж и жена доволно и честито, да ти е драго да ги гледаш. Но един ден в главата на съпруга влязла муха и си рекъл: „Я да изпитам невестата, че хората нали казват жена – жив дявол“. Помислил ден-два и ето какво сторил.
Пъхнал три овчи глави в чувал, натъпкал с камъни още един и привечер се прибрал у дома с двата. Жената го посрещнала на портата и като видяла чувалите, попитала какво носи.
– Ами – отвърнал съпругът, – днес на полето срещнах троица човеци. Заприказвахме се и от дума на дума, здраво се изпокарахме. Още се чудя как стана, ама в гнева си им клъцнах главите. После, гледам, те носели цял чувал злато. Ей го единия чувал с главите, другия със златото. Мисля да идем с тебе по тъмно на лозето и да ги заровим. Да мине някое време, ще изровим златото и ще си заживеем с тебе като цар и царица.
Речено сторено. Среднощ отишли на лозето, закопали чувалите, прибрали се.
Минало време, мъжът взел да надига глас у дома. Това не било сгодно, онова не било редно. Жената изтърпяла ден-два и си рекла: „А сега да видиш, аз тебе как ще те стъкна, дето си ми закъсал нервите като топъл симид – и отърчала право при кмета.“
Казала, че мъжът ѝ затрил трима човека, обрал ги и закопал главите им и златото в лозето. Хукнал кметът със заптиетата, вързали човека и с жена му ги подкарали право към лозето. Тя показала къде да копаят, скоро извадили чувалите и що да видят – овчи глави вместо човешки, камъни вместо злато.
Сетили се тогава да разпитат съпруга и като научили каква била работа, прихнали да се смеят. А мълвата за вярната невеста се разнесла през девет села та в десето.
КРЕДИТ: По „Как един мъж изпитвал любовта на жена си“, българска народна приказка; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2025г.
