Когато Господ сътворил земните твари в света, те се събрали при него и помолили да им каже какъв живот ги очаква. Между всички на дългата опашка един след друг се подредили човекът, волът, кучето и маймуната.
Дошъл ред на човека. Той се изправил пред Бога и рекъл:
– Господи, ти ме направи човек. Искам да знам какъв живот ме очаква. С какво ще се храня, какво ще работя и колко дълго ще живея?
– На теб са отредени 30 години. Ще ядеш всичко, което е полезно за твоето здраве и ще властваш над всички в света – отвърнал Бог.
– Мили Боже, от сърце благодаря за щедрия ти дар! Но не съм доволен от това, че получавам само 30 години живот. Малко са ми, Господи! Дай ми повече! – замолил човекът.
– Добре – рекъл Бог. – Иди в оня ъгъл и чакай!
Човекът останал да чака.
Дошъл ред на вола.
– Господи, ти реши аз да съм вол на този свят. Кажи ми какъв ще е моят живот. Как ще живея, какво ще работя, с какво ще се храня и колко дълго ще живея?
– Виждаш ли онзи човек? – отвърнал Бог, като кимнал към ъгъла. – Той ще бъде твой господар. Ще се храниш със сено и трици. Ще ореш и ще теглиш каруци и талиги. Ще живееш 30 години.
– Господи, колко тежък живот ме очаква! Много са тези 30 години. Моля те, намали ги! – замолил се волът.
– Мили Боже, вземи от него и дай на мене! – обадил се човекът от своя ъгъл.
– Да бъде! Човече, давам ти 20 години от волските и твоите стават общо 50, а за тебе, воле, остават 10. Доволни ли сте?
– Доволни сме – отвърнали човекът и волът.
Волът си заминал, човекът останал да чака. Дошъл ред на кучето.
– Господи, ти реши аз да съм куче на този свят. Кажи ми какъв ще е моят живот. Как ще живея, какво ще работя, с какво ще се храня и колко дълго ще живея?
– Човекът ще ти бъде господар. Ще вардиш него, къщата и стоката му. Ще се храниш с останките от човешката трапеза. Отредено ти е да живееш 30 години.
– Господи, това е много тежък живот! Не мога да живея 30 години. Моля те, намали ги! – замолило кучето.
– Вземи от него и дай на мене, Господи! – обадил се отново човекът.
– Давам ти 20 години от живота на кучето. На него остават 10 години, а твоите стават 70. Доволни ли сте? – попитал Господ.
Двамата благодарили – кучето си отишло, човекът останал да чака.
Накрая дошъл ред и на маймуната.
– Господи, ти реши да съм маймуна на този свят! Кажи ми как ще живея, с какво ще се храня и колко години ще живея?
– Ще слугуваш на човека, ще го разсмиваш с игри и ще забавляваш децата му. Ще се храниш с ядки и плодове, които ще ти дава твоят господар, човекът. Ще живееш 30 години – отвърнал Бог.
– Господи, това са много години! Моля те, намали ги! – замолила и маймуната.
– Вземи от нея и дай на мене! – обадил се ненаситният човек.
– Добре! Ще получиш и 20 години от маймуната. На нея остават 10, а твоите общо стават 90. Доволни ли сте? – попитал Господ.
– Доволни сме, Господи, доволни сме! – отговорили те и си отишли.
Ето как на човека били отредени 90 години живот – 30 негови, 20 от вола, 20 от кучето и 20 от маймуната. Затова и така ги преживява – 30 години човешки живот, свободен и весел. От 30 до 50 години човекът живее волски живот: жени се, работи и се трепе да изхрани и отгледа децата си.
Когато стане на 50, започва да стиска спечеленото, става пазач. Това продължава до 70-та му година, което ще рече, че преживява 20 години кучешки живот – често се кара за нищо и никакво, все е недоволен и все не можеш да му угодиш.
От 70-та до 90-та си година човек живее маймунски живот – всички си играят с него и го подбиват, защото се държи като малко дете или маймуна.
Такъв е животът на човека. Бог е отредил това, защото човекът сам си го е изпросил.
КРЕДИТ: Тази българска легенда е преразказана от Л.Петкова – ©prikazki.eu 2023 г. по „Животътъ на човека“, записал: Г. Пешевъ; сп.„Дѣтска Радостъ“, – 1912г, кн.7;
