Битови приказки

Трите желания

Препоръчва се за възраст над 17 год.
3мин
чете се за

Веднъж един могъщ император издал такъв закон:

На всеки чужденец, дошъл в двореца, да се поднася риба на трапезата. Слугите внимателно да наблюдават как се храни гостът – който изяде горната половината до костта и обърне рибата, за да продължи, върши непростимо престъпление. Човекът трябва да се арестува и след три дена да се обеси. Но по милост на императора, осъденият получава право на три желания. Всеки ден ще се изпълнява по едно, освен ако не моли за живота си.

Вече не един и двама били обесени, когато в двореца пристигнал един граф със сина си. Видните гости били посрещнати възможно най-сърдечно и според закона едно от блюдата, които им поднесли на трапезата, било пържена риба. И синът, и бащата похапвали с апетит. Пръв до костта стигнал графът и обърнал фаталната риба обратно.

Двама слуги ненадейно го сграбчили и го завлекли пред императора, който наредил престъпникът да бъде хвърлен в затвора. Синът бил тъй потресен от случилото се, че помолил да накажат него вместо баща му. И понеже императорът не бил зъл, а и не се интересувал особено кой ще бъде обесен, стига някой да плати за престъплението, приел замяната. Затова хвърлили сина в тъмницата, а бащата бил освободен.

Щом се озовал в тъмницата, младежът казал на пазачите:
– Добре знаете, че преди да ме обесите, се полага да изпълните три мои желания. Искам да идете при императора и да му кажете да изпрати дъщеря си и един свещеник, който веднага да ни ожени.

Това безочливо желание не само смаяло, но и ядосало императора. Ала думата на суверена е свещена и нямало как да наруши своя собствен закон. Пък и нали дъщеря му щяла да е само три дена омъжена, та като един добър баща, приел.

На следващия ден затворникът поискал да му изпратят съкровището на императора. Това желание не било по-малко нахално от предното. Ала как да откажеш на някой, който утре ще бъде обесен?! Монархът изпратил своите пари и скъпоценности, а младежът веднага ги раздал на придворните. По онези времена царедворците имали такава силна слабост към парите, че се запитали кой ли е този тъй добре възпитан  младеж.

На третия ден императорът, който спал зле, сам отишъл при осъдения и казал:
– Хайде, казвай бързо третото си желание. Щом го изпълня, веднага ще те обеся, защото ми дотегна с тези твои прищявки.
– Монсеньор – отвърнал младежът, – моля само за една услуга, след която ще умра доволен. Искам да извадите очите на онези, които видяха баща ми да обръща рибата.
– Чудесно! – съгласил се императорът. – Това е съвсем естествено желание и ти прави чест, защото показва, че имаш добро сърце.

После императорът наредил майордомът да бъде арестуван.
– Аз ли, монсеньор! – развикал се слугата. – Че аз нищичко не съм видял. Виночерпецът е онзи, който е видял.
– Заловете виночерпеца – викнал императорът, – и му избодете очите!

Но виночерпецът със сълзи на очи се заклел, че нищичко не бил видял и посочил първия сервитьор, който посочил втория сервитьор, който посочил третия… Накратко, никой не бил видял графът да обръща рибата.
– Татко – рекла принцесата, – моля Ви като един нов Соломон, щом никой нищичко не е видял, графът е невинен, а моят съпруг трябва да бъде освободен.

Императорът се смръщил, ала царедворците веднага замърморили със стиснати устни. Тогава императорът се усмихнал и всички вкупом също се усмихнали.
– Така да е – рекъл той, – невинният нека да живее. Обесих не един и двама, не по-виновни от този младеж. Не го обесихме, ама го оженихме. Следователно правосъдието е раздадено.

„Les trois voeux“, 1884 – Édouard Laboulaye; ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2022; КОРИЦА: Vanity Fair (1869), James Tissot (Франция, 1836-1902);

prikazki.eu