Един султан на кеф когато беше,
реши да се предреши,
да иде на пазарa в прости дрипи
и кош един със сливи да изсипе,
и, както тамо стоката продава,
да чуе във държавата що става,
какви се случват там неща нередни
и как живеят хорицата бедни.
Реши, повика стария везир
Абдул Кадир
и рече му устата си да свива,
сал той да знай султанът где отива.
Кога султанът стигна на пазара,
стовари коша сливи до дувара,
завърза своя дългоух катър
и сливите изсипа на хасър,
па глас нададе: „Сливи, сливи пресни!
Хей, сливите ми са чудесни!“
Не мина много – струпа се народ
да граби този плод
и всеки хвали стоката със глас:
– Такива сливи нямаме по нас!
Това е чудо, чудо и нектар,
яде такива сливи само цар!
А сливите са в същност прости, диви
и при това червиви!
Така вървя с хвалби, догдето там
се спря хамалинът Али Ибрям.
Опита той плода, изплю го моментално.
и рече най-нахално :
– Това, което се продава тук
е гнил боклук!
Поглежте: всички сливи
са все червиви!
Я отворете си очите
и за боклук не давайте парите!
На тоз човек плода му не хвалете,
а истината право му кажете:
дошъл е той не сливи да продава,
а сам да се втелява.
Спогледаха се хората и – беж,
побягнаха, не можеш да ги спреш.
А пък Али пристъпи до султана
и реч подхвана:
– За да узнаеш колко сме щастливи,
не идвай ти да ни продаваш сливи,
ами поглеж ни хала от далече,
човече!
И най-напред везира си вържи
и му кажи:
Защо се вре неспирно из пазара
и хората изпраща все при царя
да вземат сливи и с покорна реч
боклука ти да хвалят от далеч?
Издаде той на всичките играта,
изплаши предварително раята,
че който дръзне да ти каже лаф,
при Мохамед ще иде на пилаф –
направо без икрам и протоколи
везирът може и да го заколи!…
Един съвет на тебе аз ще дам,
владетелю всесилен и голям:
Когато тръгваш тайно сред раята
ти най-напред разшетай се в палата –
под ключ сложи министрите си там
и из града тръгни тогава сам.
Народът щом не знае кой си ти,
със тебе честно ще си хорати
и ще си каже истината той
без страх и бой!
Султанът таз комедия разбра,
багажа си прибра,
завърна се в двореца, за чеширите
хвана везирите,
избеси ги и нови назначи –
народната съдба да облекчи.
Таквиз царе – премъдри и всевластни
се срещат само в басни.
А хората като Али Ибрям
не са на почит, нито на икрам.
Говорят ли открито, честно –
веднага ще им стане много тесно:
или в затвора царят ще ги прати
или ще погне своите аргати
да ги пречукат във потаен час,
за да не хулят царската му власт.
КРЕДИТ: „Добър урок“ – Васил Павурджиев, из „Басни“, Изд. Фондация Ал. Стамболийски, 1948г.;
