Васил Павурджиев

1897 – 1948
България

Васил Димитров Павурджиев е български писател, поет, журналист и активен политически деятел от БЗНС.

Роден е на 28 септември 1897 г. в Цариброд (днешна Сърбия). Литературната си дейност започва през 1916 г. като сътрудник на периодичните издания „Българан“, „Смях и сълзи“, „Маскарад“, където се появява и колективното му хумористично творчество с Христо Смирненски. Пише поезия, хумор, публицистика, стихове и приказки за деца. Сътрудничи на „Вестник на вестниците“, „Пладне“, „Заря“, и „Щука“.

Басните му следват традицията на П. Р. Славейков, Стоян Михайловски, Димитър Подвързачов. Превежда от руски език.

Възпитаник е на юридическия факултет на Софийския университет. Участва в Септемврийското въстание и Атентата в църквата Света Неделя. През 1936 година пребивава в СССР.

След комунистическия преврат в България през 1944 e председател на Съюза на българо-съветските дружества и Съюза на българските журналисти и член на Съюза на Българските Писатели. В правителството на Георги Димитров е министър на мините и народен представител. Умира през 1948 година в София.

По материали от „Литературен свят“