Момчето със златното сърце

Малкият Шум Чум Шум бил син на гората. Той се родил през едно пролетно утро, когато славеите пеели в клоните на окичените с цветове бадеми и праскови. И оттогава всяка сутрин славеите го разбуждали от сън с песента си, а слънцето тихичко се промъквало между клоните, навеждало се над леглото му от зелена папрат и го целувало по сините очи. От тези слънчеви целувки очите на Шум Чум Шум станали бистри като горски поточета и светели като небето. И цялото му лице греело като злато.

Всички обичали момчето.

Когато тръгвало из гората и птичките, и тревичките, и цветенцата, и поточето, и листата на дърветата шепнели името му.
– Шyм Чум Шум – шепнели тревичките, когато момчето тръгвало сутрин да си бере ягоди.
– Шум Чум Шум! – шумолели листата на клоните и леко се навеждали да целунат косите му.
– Шyм Чум Шум! – мърморело поточето, когато момчето спирало край него да се напие с бистрата му като сълзи водица.
– Шум Чум Шум! – шyмолели цветенцата, когато момчето ги докосвало с краката си.

Вечер, когато над планината леко се спущала нощта и загръщала в пазвата си гората, от небето гледали момчето със светналите си очи звездичките, а луната му се усмихвала, кацвала на един клон и цяла нощ му разказвала приказки.

Така пораснал Шум Чyм Шум и станал голямо момче. И птичките, и поточето, и тревите, и цветенцата го научили само на обич и неговото сърце не познавало злото.

Тогава всички започнали да го наричат „Момчето със златното сърце“.

Една сутрин както Шум Чум Шум си почивал в сладък сън в легло от мека трева, Слънцето се промъкнало между клоните, помилвало със златните си пръсти меките му коси и нежно го целунало по очите.
– Xaйде ставай, Шlyм Чум Шум! – запял славеят.
– Събуди се, Шум Чум Шум! – пошепнало му слънцето.
Шум Чум Шум погледнал с хубавите си сини очи и като видял надвесено над него Слънцето, скочил от леглото.
– Шум Чум Шум! — зашепнали тревите, цветята, поточето, листата.
И техният шепот като песен се понесъл из цялата гора.

Момчето със златното сърце се огледало наоколо и цялото се изпълнило с радост. Далече долу в долината се вдигала на белите си бисерни крила утринната мъгла, поточето тичало от камък на камък към полето и се гушело между зелените ниви, чучулиги се издигали в небето, за да се окъпят в слънчевите лъчи, а небето, синьо като очите на Шум Чум Шум, се простирало от единия до другия край на земята.
– Колко е хубав светът! – пошепнал Шум Чум Шум. – Колко хубаво ше бъде, ако тръгна да го видя!
При тези думи птичките замлъкнали по клоните, а тревите, цветята, листата и поточето престанали да шумолят.

Чуло и Слънцето и тъмен облак преминал пред очите му.
– Не тръгвай, Шум Чум Шум! – зашепнала тревожно гората. – Много мъка има по света и твърде малко радост!
– Не тръгвай, Шум Чум Шум! – замолили се птичките, цветята, тревите, поточето.
– Ще тръгна! – отвърнало момчето със златното сърце. – Какво лошо ще ми сторят? Нека видя какво има по широкия свят. А после пак ще се върна при вас.

Тогава Слънцето се провряло пак между клоните на дърветата, посипало със злато пътеките, помилвало със златните си пръсти косите на Шум Чум Шyм и му казало:
– Добре, златно момче, щом искаш да видиш какво има по широкия свят, тръгни. Но аз, който от векове преброждам земята, ще ти кажа, че там има много мъки и злини. Твоето златно сърце го няма никой по широката земя. Искаш ли да сториш добро на ония, които живеят по широкия свят?
– Искам! – отвърнало с радост Момчето със златното сърце.
– Добре тогава. Виждаш ли там под синьото небе онова бяло чисто облаче? – и Слънцето посочило със златната си ръка към небето.
– Виждам.
– Това чисто бяло облаче, което скита бездомно по небето, е Доброто. Аз ще те превърна в бързокрил вятър. Спусни се и стигни бялото облаче, понеси го на леките си криле и го занеси долу на земята. Тогава там ще зацари радост и всички хора ще станат със златни сърца като твоето.
Като казало това, Слънцето се скрило зад клоните, а Шум Чум Шум се превърнал в бързокрил вятър и се понесъл на леките си крила към бялото облаче.

И до ден днешен го гони. Тича подир него и все не може да го стигне.

А когато го стигне, ще го отнесе на леките си криле към земята и тогава там ще зацари доброто.

И всички хора щe станат със златни сърца.