Басни & Истории за животни

Петел и псе

1мин
чете се за

По външен вид си ти красив,
ала си, петлю, много див –
родът ти е неблагодарен,
нахален, лаком и коварен, –
каза веднъжки на петлето
едно кутренце там напето.
– Какво ти дава теб кураж,
бре глуп палаш,
така за моя род кокоши
да казваш тези думи лоши? –
отвърна гордо и напето
завчас петлето.
И каза кучето тогава:
– Живея с теб година става,
на своя харен господар
аз бил съм верен все другар;
за хляба, който той ми дава
аз служа, както подобава.
А вие сте неблагодарни,
петли коварни!
Той грижи се добре за вас,
храна ви дава час по час,
живейте в двора му прекрасно,
ала сте племе вий ужасно.
Когато той ви доближава,
от вас тревога се надава
и бяга кой където види
по плетища и керемиди.
Аз с господаря си нощувам
и с челядта му другарувам!
– Така е! – глас изви петлето
и клъвна по носа кутрето.
Не бягаш ти от господаря,
че знаеш – няма да те сбара,
за теб той, братко, не е лош,
защото няма с остър нож
да те натисне и заколи
(Оле! Оле!)
и да те пече в тепсия,
или да готви с теб яхния.
Ако бе патил ти такваз
беда голяма, като нас,
опаш не щеше да въртиш,
не щеше мирен да стоиш,
а би си плюнал на петите
и би ударил през горите.
Така изрече му петлето
и си закрачи пак напето.

в. „Щурец”, г. 8, бр. 379, 15.03.1940 г.

Всичкитворби