Премина буря и пречупи
могъщия и силен бор,
сега повяхнал и посърнал
лежи той в тъжния ни двор.
Без вик загина – не продума
за милост и пощада реч,
прекърши го и си отмина
жестока бурята далеч.
А стройната върба до него
излеко гъвкав стан преви
и тихо, ала горделиво
тя тез слова му промълви:
– Ти беше силен, а загина,
а аз съм слаба и защо
ти падна, а пък аз стоя си
и днес на своето место?
Отвърна борът с наранено
и клюмнало в борба чело:
– Защото ти снага навеждаш
пред всяка сила, власт и зло.
из БасниПосмъртно издадени, Фондация Ал. Стамболийски 1948 г.
