Великден

Още не бeше зазорило и Куткудячка Пъструшка се измъкна от топлия полог, плесна крила и весело завика:
– Кутку-дяк! Кутку-дяк!
Славейчето, което беше заспало след полунощ, чу Пъструшка, разтърка очички, протегна крилцата и като запя скадката си песен, цялата слива се разлюля и пocипa шепи бели цветчета по земята.

Едно бяло цветче падна върху напъпилата роза на една пеперудка и я събуди. Снощи, уморена от игра, тя кацна да си почине, но Сънчо я залюля в люлката си и тя заспа на розата. Трепна пеперудката с прозрачните си крилца, изпи една капка бисерна роса и литна към дъбравата.

По пътя де кого срещна, тя разнесе радостната новина:
– Пъструшка снесе великденското яйце! Пъструшка снесе великденското яйце!
В това време слънцето се беше покатерило по баирите и със златните си ръце галеше върховете на дърветата.

Най-напред пеперудката срещна Медната пчелица.

После 3латното бръмбарче. Пocлe Чyчулигата.

Когато кацна, уморена да cи почине върху една теменужка, Теменужката я попита:
– Къде си забързала тъй рано, Пеперудке?
– Бързам да намеря 3айо Байо.
– 3ащо ти е дотрябвал този хубостник с дългите уши?
– 3а да нашари великденското яйце, което Пъструшка снесе тази сутрин.
– О-хо, има да го търсиш! Кой го знае под коя зелена шубрака е заспал или в коя градина хрупа росно зеле! – засмя се теменужката.
– 3а 3айо Байо ли питате? – обади се катеричката от един бряст.
– Да, за него. Не си ли го виждала някъде? – попита Пеперудката.
– Как да не съм!? Нощес легнал под моята хралупка и така захърка, че цяла нощ не съм мигнала!
– Ама още ли спи там?
– Кой го знае. Тази заран станах рано. Ходих да си измия очите на изворчето и да си набера малко коренчета за салата. Щом ви трябва, ей сега ще ида да го потърся.
И катеричата пъргаво скочи на едно дърво и от клон на клон потъна в младата гора.

По едно време от притихналата гора се разнece сърдит глас:
– Полека ма, Катерицо, ще ме убиеш!
– Ами – екна веселото гласче на Катеричката. – Ударих те с една шишарка, а ти викаш, като че ли съм те пребила с бомба.
– Не се хвърля така! От стряскане заспал заек може да полудее!
– Хайде, хайде, стига си мърморил, ами тръгвай, че Пъструшка е снесла великденското яйце.
Щом чу това, 3айо Байо подскочи, преметна се два пъти през глава, грабна си кутията с боите и четките и хукна.

Пеперудката, като чу стъпките му по пътеката, спусна се да го посрещне и да му съобщи радостната вест.
– А пък аз, както бях заспал, съвсем бях забравил, че днес е Великден! – отвърна 3айо Байо. – А сега да бързам, че път ме чака. Довиждане, Пеперудке!
– На добър час, 3айо Байо!

И по най-пряката пътека 3айо Байо се спусна към село.

Когато стигна до градината, където Пъструшка още куткудякаше и гордо се разхождаше, слънцето се беше изкачило вече на небето и тичаше да настигне едно облаче, за да си поиграе с него. 3айо Байо се провря през плета, одраска малко лявото си ухо и застана пред Пъструшка.
– Добър ден, дружке Пъструшке! Ето, че пристигнах навреме!
– Позабави се ти малко, 3айо, позабави се. Кой знае нощес къде си скитал – отвърна Пъструшка и му подаде крило да се здрависат. – Я, по-скоро се залавяй за работа, че ей сега слънцето ще надникне през прозореца на Петьо и ще го събуди. А пък трябва да му сложим яйцето под възглавницата, преди да е станал.
– Ей сегичка ще го изпиша! – рече Зайо, сложи боите на земята, извади четките и се залови за работа.
А Пъструшка се завъртя радостна около него, запляска с крила и заподвиква:
– Ех, че хубаво, ех, че хубаво!
– Хубаво ами, стар майстор го прави! – отвръщаше важно-важно 3айо, без да вдига глава от яйцето.

Не минаха десет минути и великденското яйце на Петьо беше тъй хубаво изписано от 3айо Байо – сякаш всички цветя на гората бяха разцъфтели по него.
– Готово! – извика 3аю и подаде писаното яйце на Пъструшка.
Тя го мушна под крилото си, хвръкна, кацна на отворения прозорец на Петьовата стая, скочи на леглото до него и спусна великденското яйце под възглавницата му.

А после пак хвръкна навън, кацна на сливата и с цяло гърло завика:

Петьо се събуди, разтърка очите си, бръкна под възглавницата, намери писаното яйце и извика:
– Мамо, мамо! Христос Възкресе!

А в това време вън птичките тъй радостно пееха, че гласчетата им трептяха като златни камбанки и се носеха из простора надалеч, надалеч – чак до дето свършва небето.

3айо Байо ги послуша-послуша, после си нарами боите и скок-подскок – пое по пътя към гората. Да е жив и здрав – догодина пак ще слезе в село да пише великденските яйца и бораците на добрите деца.