Намери гарванът веднъжки
отнейде сиренце и мъжки
започна той да го яде,
ала лисицата виде
и под дървото тя застана
и подхвана:
– О, гарванче, да ти е сладко,
отдавна аз те търсех, братко!
Навред се носи по света,
че ти е чудна песента,
че имаш ти вълшебен глас,
ала не вярвах, драги, аз!
Но ето случаят случаен
ни среща в тоя кът потаен
и, вярвам, ще благоволиш
със твоя глас да ме плениш.
Попей ми, братко, ти, попей
като славей!
Да чуя искам твоя глас,
та да потръпна от екстаз!…
Засмя се гарванът тогаз
и в същи час
отвърна тази черна птица
на хитрата лисица:
– Ехе, кумице, ти ме мислиш прост,
ала не съм до толкоз, сестро, бос:
на Лафонтена баснята я знам
и сиренето сам ще си го ям!
Лисицата от яд изпъшка даже
и тръгна си, без думица да каже!
КРЕДИТ: „Лисицата – приятел“ – Васил Павурджиев, из „Басни“, Изд. Фондация Ал. Стамболийски, 1948г.;
