Една лисица падна във капан –
кожухът ѝ бе мъничко съдран,
ала остана жива тя и рече:
– Прости ми, съжали ме, о човече!
Греших аз много – казвам ти го честно,
и не за туй, че днеска съм на тесно!
От днес нататък ти ми дай другарство
и забрави за моето коварство,
съюз да сключим с тебе най-nодир
и да живеем в мир!
Вземи ме за пазач и твоя двор и птици
ще пазя аз от другите лисици!…
Наивен бе човекът – съгласи се
и с хитрата лисица той сдобри се –
прости ѝ всички тежки грехове,
а тя приятел взе да го зове!
Лисицата се настани във двора,
запуши всички дупки по стобора,
не пущаше кокошките, петлите
да ходят много, много no стъгдите.
Човекът се зарадва, че Лисана
пазач му верен стана.
Така вървя таз дружба и веднъж
осъмна без кокошки наший мъж!
Лисицата ги беше издушила
и в гората се беше изпарила!..
Когато милост даваш на врагът
самин беда си вкарваш във домът.
Не може враг nриятел да ти стане –
затуй стъпчи го, щом в капан се хване!
Изпуснеш ли го ти да те излъже,
на твоя врат ще метне утре въже!
КРЕДИТ: „Лисицата – приятел“ – Васил Павурджиев, из „Басни“, Изд. Фондация Ал. Стамболийски, 1948г.;
