Орелът горд над блатото се спря
и патица да плува там съзря.
Хареса му таз птица бяла, малка, чиста
и сребриста,
оглеждаща се в бистрите води,
раздиплила вълните със гърди.
И рече ѝ орелът възхитен:
– Литни, литни, ела, о птицо, с мен,
вдигни се горе ти във висините,
ела да плуваш в синия простор,
със бурите да водиш разговор.
Защо стоиш във тез води нечисти,
защо ядеш тез бурени и глисти,
защо се вреш в таз тиня, в тази смрад –
ела със мене в слънчевия свят!
А патката подплесна със крилете,
размърда си нозете
и рече: „Знам, че си небесен цар
и на земята търсиш си другар.
Добре, ела, ела, кацни в водата
и другарувай с мене из блатата!
Разказват, че в лазура ти растеш,
но жаби ти не можеш да ядеш!
Във въздуха и аз да плувам мога
(при тревога!)
но във водата тинеста, смрадлива
ще съм щастлива
да видя как ще плуваш, орльо, ти!
Я полети!
Орелът не отвърна – мълчешката
изви се и потъна зад гората.
Поуката е: ти орел бъди,
със патките беседа не води,
че патката не литва към лазури
и тя на бой не тръгва нивга с бури!
КРЕДИТ: „Орел и патка“ – Васил Павурджиев, из „Басни“, Изд. Фондация Ал. Стамболийски, 1948г.;
