Басни & Истории за животни

Разкаяният вълк

1мин
чете се за

С цел да си устрои угощение
вълкът направи нощно посещение:
промъкна се в кошарата, в гората,
натръшка сума овци по земята,
ала когато опиянен от кръв
насищаше жестоката си стръв
подушиха го псетата – лавнаха,
овчарите тоягите грабнаха,
подгониха го: „Де-бре! Ха-бре! Дръж!”
и пипнаха те този подъл мъж.
Като видя, че няма где да шава,
разбрал, че свършва земната му слава,
вълкът загуби позата юнашка,
подви опашка
и рече той на хората тогаз:
– В ръцете ви съм вече, братя, аз,
и ето, честна изповед ви правя:
омръзна ми добитъка да давя,
наситих се на мърша и на стръв,
не ми се гледа, братя, вече кръв –
реших го вече, казах най-подир:
със вас желая да живея в мир!
От днес нататък, братя, със ръчица
не ще докосна никоя овчица
и клетва давам, вълча клетва аз
във тоя час,
че няма да ви бъда вече враг,
а сам ще пазя къщния ви праг!…
Овчарите му рекоха тогаз:
– Не ще излъжеш никого от нас:
познаваме го твоето коварство –
не щем със вълк да правим ний другарство!
Догдето носиш още здрава кожа,
ти все ще ни забиеш нявга ножа.
Дордето те не свършим най-подир
не ще настъпи във гората мир!
Чети си, кумчо, тъжната молитва,
че вече почва сетнята ти битва!…
Дорде вълкът успя да се облещи,
пречукаха го тези хора вещи…

в. „Щурец”, 05.09.1941 г.

Всичкитворби