Разкаяният вълк

С цел да си устрои угощение
вълкът направи нощно посещение:
промъкна се в кошарата, в гората,
натръшка сума овци по земята,
ала когато опиянен от кръв
насищаше жестоката си стръв
подушиха го псетата – лавнаха,
овчарите тоягите грабнаха,
подгониха го: „Де-бре! Ха-бре! Дръж!”
и пипнаха те този подъл мъж.
Като видя, че няма где да шава,
разбрал, че свършва земната му слава,
вълкът загуби позата юнашка,
подви опашка
и рече той на хората тогаз:
– В ръцете ви съм вече, братя, аз,
и ето, честна изповед ви правя:
омръзна ми добитъка да давя,
наситих се на мърша и на стръв,
не ми се гледа, братя, вече кръв –
реших го вече, казах най-подир:
със вас желая да живея в мир!
От днес нататък, братя, със ръчица
не ще докосна никоя овчица
и клетва давам, вълча клетва аз
във тоя час,
че няма да ви бъда вече враг,
а сам ще пазя къщния ви праг!…
Овчарите му рекоха тогаз:
– Не ще излъжеш никого от нас:
познаваме го твоето коварство –
не щем със вълк да правим ний другарство!
Догдето носиш още здрава кожа,
ти все ще ни забиеш нявга ножа.
Дордето те не свършим най-подир
не ще настъпи във гората мир!
Чети си, кумчо, тъжната молитва,
че вече почва сетнята ти битва!…
Дорде вълкът успя да се облещи,
пречукаха го тези хора вещи…