Храни душа, да те слуша

Имало едно време един селянин, който бил много свидлив. Същата била и жена му. Селянинът имал ратай, голям шегаджия. Една сутрин господарят заръчал:
– Иди, момче, да ожънеш нивата под могилата! Ето ти торбата с ядене!
Ратаят взел торбата, погледнал вътре и тръгнал. Щом пристигнал, спрял се под крушата и рекъл:
– Добро утро, крушо!
– Дал бог добро – отговорил си той самичък.
– Ще жънем ли днес, или ще спим?
– Торбата ще каже – отговорил си пак самичък ратаят вместо крушата.
– Торбата казва, че господарката е сложила глава лучец и комат сух хляб.
– Щом е така, ще спим. Гладна душа не слуша.
И легнал ратаят, та спал чак до вечерта.

Така станало и на другия ден.

Казали на скъперника, че нивата му стои неожъната. На третата сутрин той тръгнал да види каква е тая работа. Скрил се в нивата. Дошъл слугата. Спрял се под крушата. Разговорил се с нея както винаги и легнал да спи. Селянинът не му се обадил, а се върнал вкъщи. Разказал на жена си за разговарa с крушата и как ратаят нищо не работи.

Вечерта селянинът казал на ратая:
– Защо правиш така, бре сине! Защо не си ожънал нивата?
Ратаят отговорил:
– За нивата ти не мисли! Ако каже торбата, утре за един ден ще я ожъна.
– За каква торба поменуваш? Защо не си кажеш направо какво искаш?
– Питай торбата, господарю. Тя ще каже.

Вечерта селянинът рекъл на жена си:
– Утре, жено, тури на ратая бяла погача и печено пиле, та да видим какво ще направи.

На сутринта ратаят взел торбата, погледнал какво има в нея и отишъл на нивата. Пак се спрял под крушата и рекъл:
– Добро утро, крушо!
– Дал Бог добро, момко! – отговорил си пак той вместо крушата.
– Ще жънем ли днес или ще спим?
– Торбата ще каже.
Той разтворил торбата и рекъл:
– Торбата казва, че господарката е сложила бяла погача и печено пиле.
– Щом е така, ще работим.
Ратаят си похапнал добре, та като се запретнал, ожънал нивата до обяд. До залез слънце вързал снопите.

Надвечер дошъл селянинът. Като видял нивата ожъната и снопите навързани, рекъл:
– Бре сине, хубава работа си свършил!
Ратаят се засмял и отвърнал:
– Ама и вас хубаво ви научи торбата. Така се работи, когато си нахранен добре. Храни душа, да те слуша.