Най-хубавите смешкиот в.“Врабче“

Един кумец отишъл при кума си за Коледа на гости. Яли, пили, дошло време за сън. Кумецът казал:
– Куме, имам навик да пооткрадвам на сън. Не ми се сърди, ако ти задигна нещо.
А кумът отвърнал:
– Аз пък, кумец, имам навик да побийвам на сън. И ти не ми се сърди, ако те понатупам нощес.
КРЕДИТ: „Кум и кумeц“, в.„Врабче“, бр. 2 (1926 – 1927), издава „Хемусъ“;

– Иванчо, по какво се отличава водата от другите течности?
– По това, че когато се мием с нея, тя почернява.
КРЕДИТ: „За водата“, в.„Врабче“, бр. 4 (1932 – 1933), издава „Хемусъ“;

Майката на Иванчо го изпратила при месаря и му казала:
– Иди, Иванчо, виж дали месаря има свински крака.
Скоро Иванчо се върнал.
– Е, какво свърши? – попитала майката.
– Нищо, мамо – отвърнал Иванчо, – месарят беше с обуща, та не видях дали има свински крака.
КРЕДИТ: в.„Врабче“, бр. 5 (год. 14-та), издава „Хемусъ“;

– Къде, манго?
– То се знае, на сватба.
– До кого ще седнеш?
– Дума да става – до кума.
– Какво ще сложат на трапезата?
– То се знае, печено прасенце и бяла погача!
– И невястата ще ти дари везана риза?
– То се знае.
– А ти ще ѝ дадеш жълтица.
– Е, виж, това не се знае.
КРЕДИТ: „Кое се знае, кое се не знае“, в.„Врабче“, бр. 5 (год. 14-та), издава „Хемусъ“;

Един селянин попитал съседа си:
– Какво правиш, съседе, че си имаш всичко вкъщи и всичко ти е в ред?
– Слушам моите трима съветници.
– Кои са ти съветниците?
– Петелът, котката и кучето.
– Хайде де, не се подигравай с мене! – рекъл селянинът.
– Не се подигравам, а ти говоря истината. Петелът кукурига сутрин и ми казва: „Ставай рано и за работа се хващай!“ Котката всяка сутрин се мие и чисти. С това ми казва: „Бъди чист и подреден!“ А крадци ако влязат в двора ми, кучето лае и ме учи: „Пази спечеленото!“
КРЕДИТ: „Тримата съветници“, в.„Врабче“, бр. 6 (год. 14-та), издава „Хемусъ“;

Крадци влезли в къщата на един бедняк и взели да ровят къде си е скътал парите. Беднякът си лежал спокойно. Не се изплашил от крадците. По едно време те вдигнали голям шум. Беднякът се понадигнал да види какво правят. Един от крадците насочил към него пищова си и извикал:
– Скоро казвай къде са парите!
– Ех, приятели – рекъл им беднякът, – дошли сте посред нощ да търсите онова, което и посред бял ден да търся, няма да намеря.
КРЕДИТ: „Де сѫ паритѣ“, в.„Врабче“, бр. 6 (год. 14-та), издава „Хемусъ“;

Учител пита ученик:
– Кажи, кои две думи учениците употребяват най-често в клас?
– Не зная – отвърнал ученикът.
– Много добър отговор! – възкликнал доволно учителят.
КРЕДИТ: „Случайно сполучливъ отговоръ“, в.„Врабче“, бр. 6 (год. 14-та), издава „Хемусъ“;

Трима приятели се препирали чий род е най-дълголетен.
– Нашият род държи преднина по дълголетие. Например, моят дядо умря на сто и десет години – подел първият.
– Сто и десет години ли? Та това не е нищо! Леля ми умря на сто и петдесет – пресякъл го вторият.
Третият човек мълчал. Тогава другите двама го подканили:
– Е, ти защо мълчиш? Какво ще кажеш?
– Нямам аз какво да кажа… От нашия род още никой не е умрял- заявил третият човек.
КРЕДИТ: „Наддумване“, в.„Врабче“, бр. 7 (год. 15-та), издава „Хемусъ“;

Кума Лиса хванала веднъж един петел и му рекла:
– Я кажи, петльо, какво щеше да сториш, ако ти беше лисица, а аз – петел?
– То се знае какво ще направя – отвърнал петелът. – Ще вдигна лапи към небето, ще замижа, ще кажа „Благодаря ти Боже, че ми пращаш сладък обяд.“ и ще те изям.
– И аз тъй ще направя – рекла Кума-Лиса.
Вдигнала лапи към небето, замижала и започнала: „Благодаря ти, Боже,…“
Ала още не дорекла, петелът хвръкнал на едно високо дърво и се провикнал: „Благодаря ти, Боже, дето и хитрите понякога изглупяват!“
КРЕДИТ: „Благодаря ти, Боже“, в.„Врабче“, бр. 1 (год. 16-та), издава „Хемусъ“;

– Гошо, като извадим от шест три, колко остава? – пита учителят.
– Остава шест – отвръща мигом момчето.
– Помисли добре! Ако имаш шест ябълки и дадеш на сестричето си три, колко ще ти останат?
– Шест, господин учител.
– Защо?
– Защото аз няма да дам на сестра си от моите ябълки, понеже и тя не ми даде днес от своите круши.
КРЕДИТ: „Въ час по смѣтане“, в.„Врабче“, бр. 2 (год. 16-та), издава „Хемусъ“;

– Петърчо, какъв искаш да станеш, когато пораснеш? – пита чичо Иван.
– Войник – отвръща момченцето.
– А знаеш ли, че войниците ги убиват?
– Кой ги убива?
– Врагът.
– Аха, тогава по-добре да стана враг.
КРЕДИТ: „Врагъ“, в.„Врабче“, бр. 4 (год. 16-та), издава „Хемусъ“;

Цигани отишли при един орач да си изпросят малко хляб. Орачът почнал да ги мъмри:
– Мързеливци сте вие, циганите! Не ви се работи. Я погледнете как ние се мъчим над ралото!
– Какво се мъчите – отвърнал един от циганите. – Лесна е вашта: ори, мели, яж! Нашто, нашто е мъчно: проси го, носи го, меси го, печи го и чак тогава яж!
КРЕДИТ: „Ори, мели, яжъ!“, в.„Врабче“, бр. 6 (год. 16-та), издава „Хемусъ“;

– Иванчо, кой е по-голям – ти или брат ти?
– Миналата година майка ми казваше, че брат ми е една година по-голям. Значи, сега сме на една възраст.
КРЕДИТ: „Кой е по старъ?!“, в.„Врабче“, бр. 6 (год. 16-та), издава „Хемусъ“;

Двама колари се срещнали в една теснина на един скалист път, където не можело да се разминат. Трябвало единият да върне колата назад и да отбие встрани, за да стори път на другия. Но и двамата били упорити и ни един не отстъпвал.
– Само три крачки ще върнеш колата – викал единият, – защо не го направиш?
– Ти пък само две крачки да върнеш назад и ще се разминем! – викал другият.
– Тука пътят е по-стръмен!
– Тука пък пътят е по-изровен! – не оставал назад и другият…

Дълго продължила препирнята, докато единият от тях не извикал ядосано:
– Слушай, или отбивай веднага, или ей сега ще направя както на идване с предния колар.

Тази закана сплашила втория и той полека-лека отдръпнал колата и отворил пътя. Но преди да се разминат, обърнал се друъгарски към първия и го попитал:
– Слушай, приятелю, я кажи да видим, какво щеше да направиш, ако не бях отстъпил?
– Какво ли – рекъл усмихнато първият, – щях аз да отбия, както на идване направих.
КРЕДИТ: „Двама колари“, в.„Врабче“, бр. 8 (год. 16-та), издава „Хемусъ“;

Малкият Здравко произнася молитвата си преди лягане:
– Татко наш – вика той колкото му глас държи, – изпрати ми за Великден нова топка!
– Защо викаш толкова силно – казва му слугинята, – дядо Господ да не е глух?
– Дядо Господ не е глух, но татко е в съседната стая, а през стената мъчно се чува! – тихичко ѝ обяснява Здравко.
КРЕДИТ: „Тебе думамъ, дъще, усѣщай се, снахо“, в.„Врабче“, бр. 8 (год. 16-та), издава „Хемусъ“;

– От кой род е думата яйце? – пита учител в час по граматика?
– Когато от яйцето се излюпи пиле, тогава може да се познае от кой род е, господин учителю – отвръща Иванчо.
КРЕДИТ: „От кой род“, в.„Врабче“, бр. 1 (1937 – 1938 г., издава „Хемусъ“;

– Какво правиш, Писано?
– Ловя мишки.
– Много ли хвана?
– Ако хвана и тая, дето я дебна сега, ще имам едничка.
КРЕДИТ: „Ловецъ на мишки“, в.„Врабче“, бр. 4 (1937 – 1938 г.), издава „Хемусъ“;

Една майка често придумвала малкия си син да става рано, защото, който рано става, при него отива късметът.

Една сутрин пред изгрев слънце той сладко спял, а майка му стояла над него и думала:
– И-и, синко, стани да видиш колко е мило, колко е хубаво слънчицето, като изгрява! Стани да видиш как хора и птици бързат, стани и ще срещнеш късмета си! Чичовият ти син стана рано и намери пълна кесия пари…
– Намерил той, защото друг е станал по-рано от него и я е изгубил – отвърнал поспаланкото и пак заспал.
КРЕДИТ: „Досетливъи“, в.„Врабче“, бр. 4 (1937 – 1938 г.), издава „Хемусъ“;

Кажи, Славке – пита учителката, – кое е по-голямо – една половинка или една четвъртинка?
– По-голямо е, по-голямо е… – запъва се ученичката.
– Помисли добре. Какво предпочиташ – половинка или четвъртинка чаша мляко?
– Четвъртинка, госпожо – бързо отвръща Славка.
– Но аз ви повтарям вече сто пъти, че една половинка има две четвъртинки. Не разбра ли, Славке?
– Зная, госпожо, но аз не обичам мляко, затова предпочитам четвърт чаша.
КРЕДИТ: „Въ училище“, в.„Врабче“, бр. 2 (1938 – 1939 г.), издава „Хемусъ“;

Учител пита:
– Кажи, Иванчо, на колко части се дели човешкото тяло?
– На три части, господине! – отвръща момчето.
– Кои са?
– Глава, тяло и крайници.
– За какво служат те?
– Главата служи за носене на калпак, с ръцете си берем ябълки и круши, а краката ни служат да бягаме, щом ни подгонят.
КРЕДИТ: „Иванчо много знае“, в.„Врабче“, бр. 8 (1938 – 1939 г.), издава „Хемусъ“;

– Кошер, кошер ми откраднаха! – развика се Радой пчеларят.
Надошли съседи, насъбрали се минувачи, пристигнал Станьо Познавача.
– Какво има?
– Кошер ми откраднаха! Кошер, кошер!
– Не викай, бай Радойчо – рекъл Станьо Познавача. – Ей сега ще хванем крадеца. Една пчела е кацнала на калпака му.
Крадецът, който бил в навалицата, замахал с ръка да пропъди пчелата.
– Ей го крадеца. Сам се издаде – казал Станьо Познавача.
КРЕДИТ: „Самъ се издалъ“, в.„Врабче“, бр. 6 (1939 – 1940 г.), издава „Хемусъ“;

– Чудно нещо, Гошко! Толкова лесни въпроси ти задавам, а ти нищо не отговаряш – възкликнал учителят.
– Въпросите са много лесни, господин учителю, ама отговорите са мъчни! – отвърнало момчето.
КРЕДИТ: „Чудно нѣщо“, в.„Врабче“, бр. 5 (1941 – 1942 г.), издава „Хемусъ“;