Плачело циганчето, баща му го раздумвал:
– Мълчи, сине плачливи, ще ти купя яйчице. Ще го сложим в полога. Ще ни стане пиленце, пиленцето – кокошчица. Тя ще снесе яйчица. Ще отвъдим петлета. Ще ги носим на пазара. Магаричка ще купим. Ще ни роди магаре, мъничко и сивичко, като тебе ревливичко!
Засмяло се момчето.
– Ах, тате! Жив да си! Аз ще го яхна и ще ида с него у бабини на гости.
– Как ще идеш, бре глупчо, ще му счупиш гръбнака! – викнал Манго сърдито и цапнал момчето.
Ревнал синът, заплакал, а бащата добавил:
– Затуй Господ не дава на глупците магаре!
КРЕДИТ: „Циганинъ и циганче“ – народна смешка, из сп. Детска радость, кн.3, 1926 – 1927 г.;
