Скопосната невеста

Харесали една и съща мома двамина ергени – единият добро момче, но най-бедният в село, другият – богатски син, но завистлив мързеливец. Момичето помислило, помислило и си рекло: „Ще взема бедняка, пък ако Господ е рекъл, и парици ще струпаме.“

Двамата се оженили и заживели оскъдно, но мирно и в обич. И нали били най-бедните в село, един ден излезли в полето и събрали вълната, накачена по трънаците от овцете. Запретнала ръкави невестата, опрела къделите, ошарила преждата и изтъкала килимче за чудо и приказ.

Младоженецът тръгнал на пазара да го продава, а по него – богатският син да види къде какво ще прави.

Един селянин харесал шареното килимче и предложил на бедняка:
– Хей, момко, бива ли да ми дадеш шареното килимче за моята кравичка?
– Бива, чичо, бива – приел младоженецът и разменил килимчето.

Повървял из пазара, поспрял пред ковашката работилница и майсторът му предложил:
– Хей, момко, бива ли да ми дадеш добичето за две мотики?
– Бива, чичо, бива – приел младоженецът и разменил кравичката.

Малко по-нататък друг му подвикнал:
– Хей, момко, бива ли да ми дадеш двете мотики за тия два сърпа?
– Бива, чичо, бива – приел младоженецът и разменил мотиките.

Не щеш ли, един продавач му предложил:
– Хей, момко, бива ли да ми дадеш тия два сърпа за тия две капи?
– Бива, чичо, бива – приел младоженецът и взел двете рогозени капи.
Нахлупил едната и с втората в ръка тръгнал към село. Не щеш ли, духнал силен вятър, отнесъл двете капи – младоженецът останал без нищо.

А богаташкият син, нали вървял подире му, видял всичко. Настигнал момъка и вместо поздрав, му рекъл:
– А да те видя, като се върнеш сега с празни ръце как ще те изпъди жена ти.
– Няма да ме изпъди, по-скопосна и умна няма от нея.
– Няма, ама друг път. Я да се обзаложим – а те изпъди, ще ти взема невестата. Ако не – давам ти тая кесия жълтици.
Речено-сторено, обзаложили се. Скрил богаташът сиромаха в един чувал, метнал го на коня си и право в бедняшката къща.

– Сполай ти, невесто. Дойде ли мъжът ти?
– Е, още го няма. Чакам го от пазара.
– Да знаеш, че даде хубавото килимче за една крава.
– Ооо, па добре че е взел кравичка, най ми се щеше да си завъдим еднинка.
– Ама даде кравата за две мотики.
– Еее, па умник ми е той. Знае, че мотики много ни трябват.
– Ама даде мотиките за два сърпа.
– А, харно е сторил. Нали ходим да жънем по чуждите ниви, не бива без сърпове.
– Ама ги даде за две рогозени капи.
– Ууу, па добре, че лете пече много. Едната на него, едната на мене – да ни е сенчица!
– Ама вятърът ги отнесе, та нищо не носи.
– Па няма все у ръце да го гледам, я! Да се върне момчето ми живо и здраво, другото само ще се нареди.
В този миг младоженецът скокнал из чувала и се провикнал:
– Нали ти казах, че няма по-скопосна умница от мойта невеста!
Спечелили двамата млади кесията злато, а после, с труд и обич, лека-полека забогатели. Заживели радостно и честито – да ти е драго да ги гледаш.