Дядо и внуче

Имало едно време един престарял дядо. От многото години нито виждал, нито чувал добре. Краката му не го държали, ръцете му силно треперели. Седнел ли да се храни, едва докарвал лъжицата до устата си и храната често падала по масата.

Погнусили се синът му и снахата и го сложили да яде в ъгъла на стаята. Дали му една стара глинена паница и което е по-лошо – сипвали му някоя друга лъжица, колкото да не умре от глад.

Веднъж изнемощелите ръце на стареца не удържали паницата – паднала и се строшила. Снахата засипала дядото с упреци и обиди, а той само мълчал и въздишал дълбоко. След тази случка му купили дървена паница и взели да го хранят още по-лошо.

Един ден синът и снахата видели малкия си син да майстори нещо от дъсчици. Майка му го попитала:
– Какво правиш, пиленце?
– Ей на, правя две дървени панички за тебе и за татко – отвърнало момченцето, – че когато остареете като дядо, да ви сипвам в тях храната.
Спогледали се мъжът и жената и се разплакали.

Довели стареца при себе си на масата и оттогава винаги се хранели заедно – жалили го и го тешали до края на дните му.