Отишъл манго в гората за дърва. Шумка паднала и трепнало манговото юнашко сърце. Хвърлил брадвата и хукнал да бяга. Стигнал вкъщи и от вратата се развикал:
– Жено, жено, остави се!
– Какво има, мъжо?
– Да видиш, жено, каква голяма мечка видях! Колкото планината голяма!
– Посмали, манго!
– Ех, да, не беше голяма колкото планината, ама от къща по-голяма беше.
– Посмали, манго!
– Горе-долу колкото вратата беше.
– Посмали, манго!
– Колкото стола беше.
– Посмали, манго!
– Ех, жено, как да ти кажа! Шумка шумна, сърце трепна и аз – дим да ме няма!
КРЕДИТ: „Посмали, манго“, народна приказка; ИЗТОЧНИК: „Буквар и първа читанка“, 1947г. – Държавно Издателство при Министерство на Народната Просвета, София;
