Много здраве на умрелите

Тръгнал Хитър Петър за града. Пътят му минавал през едно село и понеже денят бил горещ, спрял на селската чешма да се освежи.
– Отде идеш, чичо? – попитала го една жена, която тъкмо наливала вода.
– От онзи свят – отвърнал Хитър Петър.
– От онзи свят? Истината ли казваш?
– Истина, истина. Дошъл съм да наобиколя този свят и се връщам да нося много здраве на умрелите.
– И аз имам син на онзи свят. Иванчо се казва. Дали не го познаваш?
– Как да не го познавам? Виждам го всеки ден. Едно ще ти кажа: много е беден. Носи вода на гръб и я продава – едвам си изкарва хляба.
– Ох, горкият! Да ти дам, чичо, пари да му занесеш. Нека си купи магаренце, че да не носи водата на гръб.
Жената откъснала от наниза си три жълтици и ги подала на непознатия човек. Хитър Петър прибрал златото и си заминал.

Върнала се жената радостна вкъщи и разказала на мъжа си как изпратила на Иванчо пари по един човек, който отивал на онзи свят. Съпругът ѝ се сетил каква е работата, метнал се на коня и препуснал след измамника.

Хитър Петър крачел по пътя и често, често поглеждал назад. Видял конника отдалече, втурнал се при един овчар, който пacял стадото си наблизо и му рекъл:
– Овчарю, виждаш ли онзи конник, хей там? Той е страшен човек! Ходи, та търси овчари, дере им кожата и прави тъпани от тях. Дай ми твоите дрехи, ти вземи моите, па се качи на онзи дъб и се скрий между клоните, докато конникът отмине.

Повярвал овчарят и сторил каквото му било речено. Конникът пристигнал и попитал Хитър Петър:
– Овчарю, не видя ли наскоро някой да минава по пътя? Бог да го убие, измамил жена ми, та ѝ взел три жълтици!
– Ей го къде е, сгушен между клоните на дъба! Дай да ти държа коня, ти се качи на дървото, смъкни го и си вземи парите.
Конникът не усетил новата хитрина, дал коня си и се покачил на дъба. През това време Хитър Петър се метнал на коня и дим да го няма.

Когато мъжът се върнал у дома, жена му го попитала:
– Е, мъжо, взе ли жълтиците?
– Не – отвърнал той, – дадох му и коня, та по-скоро да ги занесе на Иванчо.

На другия ден Хитър Петър се върнал в същото селото. Намерил мъжа и жената. Върнал им коня и трите жълтици, па рекъл:
– Хора, благодаря, че ми дадохте кончето да си свърша работата. Втръсна ми да ходя пеша. Но друг път недейте да сте тъй глупави. Ха сега, задето ви научих на ум, я ме нагостете.
Зарадвали се мъжът и жената, че Хитър Петър не излязъл измамник, а просто шегаджия, наредили богата трапезата и го нагостили.