Бързата работа, срам за майстора

Един човек отишъл при един столар и си поръчал люлка за детето. След като се спазарили, човекът рекъл:
– Слушай, майсторе, колкото пари поиска зa люлката, дадох ти. Гледай хубавичко да я изпипаш и по-скоро да я направиш.
– При мене лоша работа няма, приятелю – отвърнал столарят. – Но бързо няма да стане. Бързата работа – срам за майстора.
– Зная, зная – рекъл човекът, – но гледай колкото може по-скоро да я изкараш.
Като казал това, човекът си излязъл.

След една неделя отишъл да вземе люлката.
– Не е готова още, – рекъл майсторът.
– Защо? – попитал човекът.
– Нали ти казах. Аз не съм от ония майстори, дето пипат набързо, как да е. Бързата работа – срам за майстора.

Минало месец. Пак отишъл човекът да дири люлката.
– Ще потърпиш още – казал столарят. – Хубава работа за късо време не става.

Търпял човекът още месец, два, година. Най-после се отказал. Пък и детето проходило – нямало нужда от люлка.

Минало много време. Детето порасло. Станало момък за женене. Баща му го задомил. Дал му Господ и детенце. Тръгнал синът да му дири люлка.
– Слушай, сине – рекъл бащата, – когато ти се роди, заръчах на столаря от долната махала една люлка за тебе. Иди виж, ако е готова, вземи я.

Отишъл синът при столаря и му рекъл:
– Майсторе, когато съм се родил, баща ми заръчал тука една люлка. Ако е готова, дай ми я, че ми трябва за моето детенце.
– Готова ли! – викнал сърдито майсторът. – Ей-сега ти се родило детето, и тозчас искаш люлката. Аз и на баща ти съм казвал и на тебе повтарям: каква да е работа не обичам да върша. Бързата работа – срам за майстора. Пък аз само за добро име живея.