Сиромашията

Имало едно време двама братя. Единият бил беден, другият много богат. Богатият никога не се сещал за бедния. С нищичко не му помагал. Пък и бедният, като виждал брата си, какъв е саможив и колко с свидлив – никога нищо не искал от него.

Една вечер бедният брат се прибирал радостен вкъщи. През деня бил намерил работа, изкарал повечко пари и купил хляб за децата.

Той вървял и си пеел тихичко. Изведнъж чул, че някой пее до него.
– Кой си ти? – попитал бедният брат.
– Сиромашията.
– Къде отиваш?
– Където отиваш и ти. Аз винаги вървя с тебе.
– Аз си отивам вкъщи – рекъл братът.
– И аз ще дойда – отговорила Сиромашията.
– Ще си направя ковчег и ще умра в него.
– И в ковчега пак ще съм с тебе.

Стигнали в къщата. Братът сковал набързо един ковчег и рекъл:
– Хайде, Сиромашийо, влизай в ковчега. Аз ще ида да се простя с жената и децата и ще дойда да умре при тебе.

Братът излязъл за малко, когато се върнал, попитал:
– Сиромашийо, легна ли в ковчега?
– Легнах, легнах – обадила се Сиромашията.
– Чакай да премеря капака, па ще вляза и аз.

Братът захлупи капака, заковал го добре и занесъл ковчега на гробищата. Там закопал Сиромашията и се върнал у дома.

Оттогава му потръгнало. Постоянно намирал работа и заживял добре.

Богатият брат му позавидял. Той отишъл един ден при него и го попитал как е станал и той богат. Бедният разказал как се отървал от Сиромашията.

Богаташът отишъл на гробищата, откопал ковчега, разковал капака и попитал:
– Сиромашийо, Сиромашийо, жива ли си?
– Още малко да бях постояла затворена, душичката ми щеше да излезе – отговорила Сиромашията.
– Хайде ставай – рекъл завистливият брат. – Иди при брат ми. Той забогатя. Направи го пак беден!
– При него ли! За нищо на света! Той сега направо ще ме удуши. При тебе ще дойда. Ти си добър човек. Ти ми спаси душичката.

И Сиромашията отишла при богатия брат.