Докъде стига далечината

Живял някога един български цар, който бил умен, справедлив и находчив. Ала неговите боляри често го занимавали с неразумни желания, от които нямало да излезе нищо добро за народа. Веднъж при него се явили трима знатни царедворци с подобни просби. Владетелят ги изслушал внимателно и ги поканил да се поразходят заедно.

Излезли от града и тръгнали през полето. Вървели, вървели и видели един старец, който орял с два чифта волове. На млади години този орач бил един от най-добрите царски войници, който освен с храбростта си бил прочут с остроумието и шегите си. Царят го познал и спрял да го поздрави:
– Е, приятелю, днес докъде стига далечината?
– Едвам до рогата на първия чифт волове, царю честити!
– А колко останаха от трийсет и двата?
– Само половината.
– Но все още можеш да острижеш три кози, нали?
– С Божията помощ, ще се справя.

Царят се засмял, взел си сбогом и всички продължил разходката. Когато се върнали в двореца, владетелят се обърнал към тримата боляри и казал:
– Ще удовлетворя молбите ви, ако до утре отгатнете за какво говорихме със стареца.

Мислили, мислили тримата, но не могли да се сетят и решили да идат при селянина. Заварили го на полето и поискали да им обясни какво значи първият въпрос.
– Ще го разтълкувам, ако ми дадете сто жълтици – отвърнал старецът.
Дали му и той казал:
– Когато бях млад, за мен далечината се простираше чак до планините. Очите ми бяха силни и виждах всичко. Ала сега съм стар и немощен, та далечината се приближи до рогата на първия чифт волове, защото по-нататък не виждам.
– Добре, но какво значи вторият въпрос? – продължили да питат болярите.
– Ще ви кажа – рекъл старецът, – ако ми дадете двеста жълтици.
Царедворците се намусили, но нямало как и дали парите.
– Царят ме попита колко зъба имам. По-напред имах трийсет и два, но сега ми останаха половината.
– Та това било лесно! – възкликнали болярите. – Хайде, разтълкувай ни и третия въпрос, който е най-труден!
– Наистина е труден – отвърнал старецът, – и за по-малко от триста жълтици няма да го обясня.
Царедворците, макар и с яд, наброили жълтиците. Тогава старецът се усмихнал и рекъл:
– Под трите кози царят разбираше вас тримата и ме попита дали съм още достатъчно хитър, че да извлека полза от вашата глупост.

Думите на стареца така засрамили знатните боляри, че повече не помислили да занимават царя със своите глупости.