Тръгнал един пътник с магарето си към града. Било люта зима – камък и дърво се пукали. Горкият човек едвам се добрал до едно село. Влязъл в селската кръчма да се постопли. В огнището пламтял буен огън, а около него седели селяните и си приказвали на топло. Никой не помръднал да стори място на премръзналия пътник до огъня.
Човекът гледал, гледал, пък попитал кръчмаря:
– Имаш ли нещо за ядене?
– Имам боб с месо, тъкмо го свалих от огъня – отвърнал кръчмарят.
– Сипи една паница и я занеси на магарето ми да яде – много е гладно.
– Магаре боб яде ли! – засмял се кръчмарят.
– Моето яде. Хайде занеси му по-скоро!
– Не се шегувай, чичо, не сме толкова прости!
– Абе, казах ти – моето магаре яде боб. Кажи колко струва боба, ще ти го платя предварително!
– Колко струва ли – два лева.
– Нà, вземи парите.
Хората около огъня, като дочули разговора, наострили уши.
Кръчмарят насипал пълна паница боб и тръгнал да я носи на магарето в обора. Любопитните селяните наскачали и тръгнали след него да видят как магаре яде боб.
В това време пътникът се настанил хубаво край огнището. Скоро кръчмарят се върнал с паницата и рекъл:
– Магарето подуши боба, ама не ще да го яде.
– Магарешка му работа! – рекъл пътникът. – Сигурно се е разсърдило за нещо. Щом не го ще, дай боба на мене, аз ще го изям.
КРЕДИТ: „Хитрият пътник“, неизв. автор – в.„Врабче“, бр. 4 (година 145-та), издава „Хемусъ“; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu 2023;
