Пийнал си здраво бай Брайко, впрегнал колата и тръгнал в гората за дърва. Щом пристигнал, спрял се и си рекъл:
– Що да се мъча да сека тия дърва, да ги мъкна и да после да ги товаря. Я по-добре да прекарам колата близо до някое дърво, че като го отсека, то само ще се натовари. Чудно как не съм се сетил за тая леснина досега!
Речено-сторено. Закарал колата с воловете до едно голямо дърво и заудрял с брадвата здраво. Когато го отсякъл, то паднало върху воловете и строшило колата.
Разсърдил се бай Брайко на дървото, заудрял го с брадвата. Удрял, удрял и накрая капнал от умора, ала то тъй и не се надигнало да оправи белята. Нямало какво да прави, човекът нарамил брадвата и си тръгнал.
Минал край реката и видял диви патици. Прицелил се с брадвата и я метнал да улучи някоя. Но патиците хвръкнали, а брадвата потънала във водата.
– Дай си ми брадвата! – развикал се бай Брайко на реката. – Дай ми брадвата или ще те набия!
Реката мълчала. Само една жаба си подала главата и се разквакала.
– А, присмивaш ми се значи! — разсърдил се бай Брайко. – Ще ти кажа аз на тебе! Ей сега ще те пребия!
Скочил в реката, но тя била дълбока и той отишъл, та се не видял.
КРЕДИТ: „Умна глава“, Ценко Цвѣетановъ – в.„Врабче“, бр. 2 (година 15-та), издава „Хемусъ“; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu 2023;
