Орач и тъкачка

Тази история се случила много, много отдавна. По онова време нямало ни електричество, ни трактори, ни машини. Хората орели земята с рало и волове, а платовете тъчели на ръка със станове.

Впрегнал един орач слабите си кравички и отишъл да оре. Нагласил ралото и започнал работа, както всички по онова време. Изкарвал браздата, с една ръка нарамвал ралото, с другата връщал кравите там, откъдето бил започнал и подкарвал новата бразда. До обяд едва преполовил малката нивичка.

По едно време насреща му се задал белобрад старец.
– Помага бог, синко! – поздравил старецът.
– Дал бог добро, дядо – отвърнал орачът и избърсал с ръка потното си  чело.
– Ореш ли? Ореш ли?
– Ора, що да правя, дядо? Трябва да се яде.
– Тъй синко, тъй – поклатил глава старецът. – Ами защо ореш така?
– Ами как? Така съм се научил от баща и дядо.
– Слушай – казал старецът – като изкараш браздата до края на нивата, възвий воловете и подкарвай следващата. Няма нужда всеки път да започваш от един и същ край.

Орачът послушал съвета и направо се смаял. Работата станала хем пo-лека, хем по-спорна.
– Жив да си, дядо, че ме научи! – поблагодарил орачът. – Ела да хапнем каквото бог дал.
Обядвали, поприказвали малко и орачът продължил да оре. На тръгване старецът му рекъл:
– Сбогом, орачо. Ти си прилежен работник. Вслушваш се в добрите съвети. 3атова ден да ореш, година да ядеш.

Пътят на белобрадия старец минавал през селото. Отбил се в един широк двор да поиска чаша вода. Кучетата подвили опашки и се смълчали. На пруста млада булка тъчала платно.
– Помага бог, булка! – поздравил старецът.
– Помага, не помага – мене работата ми се не бърка – отвърнала сърдито младата невеста.
Старецът спрял до стана да я погледа как тъче. Тя мятала совалката отдясно наляво, късала конеца и пак започвала отдясно.
– Кой те научи, дъще, така да тъчеш? – попитал старецът.
– Кой да ме учи! – троснала се жената. Caм-самица, бърза-бързица.
– Не така, не – поклатил глава старецът. – Мятай совалката отдясно на ляво, после отляво надясно. Няма защо да късаш конеца.
Жената пробвала и видяла, че работата тръгва хем по-бързо, хем по-лесно, но присвила устни и му се троснала:
– Голяма работа! И тъй бива, и иначе.
– Сбогом, булка – отвърнал старецът ядосан. – Колкото си благодарна, толкова работата да ти спори. Година да тъчеш, под мишница да го носиш.

Разкаяла се жената, че лошо се отнесла към добрия човек. Скочила да го догони и да го помоли за прошка, но той свил край плетищата и се изгубил из селото.

Както казал белобрадият старец, така станало. И до сега орачът ден оре, жъне жито за цяла година. А тъкачката и цяла година да тъче, малко платно ще изкара.