Изморен пътник седнал на студен камък да си почине. Под камъка лежала змия пепелянка. Като подушила човека, тя рекла на камъка:
– Я се отмести да си покажа главата. Искам да ухапя този човек по петата.
– Ти не бери грижа – отвърнал камъкът. – Мога сам да го ухапя по-добре и от тебе.
Изпотеният пътник дълго почивал на камъка и без да усети, простинал.
Прибрал се у дома болен – дни наред лежал, изгарян от треска и едвам оздравял.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По „Камък и змияе“, из „Читанка за втори клас“ – издателство Просвета, 1991 г,; КОРИЦА: неизв. автор, непосочен в „Читанка за втори клас“, 1991 г;
