Изморен пътник седнал на студен камък да си почине. Под камъка лежала змия пепелянка. Като подушила човека, тя рекла на камъка:
– Я се поотмести да покажа главата си. Искам да ухапя този човек по петата.
– Ти не бери грижа – отвърнал камъкът. – Мога сам да го ухапя по-добре и от тебе.
Изпотеният пътник дълго почивал на камъка и без да усети, простинал.
Прибрал се у дома болен – дни наред лежал, изгарян от треска и едва оздравял.
КРЕДИТ: По „Камък и змияе“, из „Читанка за втори клас“ – издателство Просвета, 1991 г,; КОРИЦА: неизв. автор, непосочен в „Читанка за втори клас“, 1991 г;
