Ум и щастие

Веднъж умът и щастието на едно момчe взели да се препират кой е по-важен. Щастието настоявало:
– Ти без мен не можеш.
А умът отговарял:
– Ти без мене и пет пари не струваш!
Спорили, спорили и накрая умът предложил:
– Хайде, аз ще изляза от момчето. Да видим как ще се оправиш без мене.

Речено-сторено. Умът напуснал момчето. То се запуснало и изпокъсало дрехите си. Веднъж видяло една мотика и отишло да копае под едно дърво . Копало, каквото копало, намерило един котел, пълен с жълтици и скъпоценни камъни. Ала нали нямало ум, не знаело какво да прави с имането. Минал един пътник и се загледал в парцаливото момче. То грабнало шепа скъпоценни камъни, подало ги на пътника и рекло:
– Човече, занеси тия камъни на царя и му носи много здраве от мене.
Пътникът взел скъпоценните камъни и си тръгнал много зарадван. Но момчето грабнало още eдна шепа и извикало подире му:
– Чакай, чакай! Нà ти още една шепа камъни за царската дъщеря. Кажи, че ѝ ги праща Дрипльо.

Човекът продал скъпоценните камъни и станал много богат. Издигнал си голяма къща срещу царския палат и заживял там. Но богаташът нямал деца. Жена му го накарала да намери онова момче, дето го направило богат и да го доведе за техен син.

Така и станало. Осиновили дрипавото момче и то заживяло в хубавата къща срещу царския палат. Пременили го в нови скъпи дрехи и то станало толкова хубаво, че който минел, се спирал да го погледа.

Видяла го царската дъщеря от палата и поискала да се омъжи за него. Но царят отказал. Посърнала тя – не спи, не яде, все за момъка мисли. Накрая баща ѝ се съгласил и тя се венчала за хубавеца.

Но царският зет не продумвал и дума на жена си. По цял ден седял в един ъгъл на стаята и дори не вдигал глава да я погледне.

Минала седмица, минали две и ето че един ден той се сепнал, станал и ударил три шамара на жена си. После пак се настанил в своя ъгъл и седнал с наведена глава.

Прекипяло на принцесата и отишла при баща си разплакана:
– Татко, или ще махнеш тоя глупчо, или аз ще ce погубя.

Царят заповядал веднага насред царския двор да отсекат глупавата глава на зет му.

Тъкмо палачът да вдигне ръка да го погуби, умът се върнал в главата на момчето и попитал щастието:
– Е, как си, побратиме?
– Остави се. По-скоро виж какво ще направиш, че отиде животецът на момчето!

Момчето спряло ръката на палача и заявило, че преди да го погубят, иска да каже две думи на царя. Намало как, законът повелявал на всеки осъден да се изпълнява последното желание.

Изправили момъка пред владетеля.
– Е, проговори ли, момко! – посрещнал го царят.
– Проговорих, царю честити – отвърнало момчето. – Преди да умра, искам да ти кажа защо ударих три пъти дъщеря ти. Мълчах и стоях с наведена глава, защото исках да отдам чест на царския ви род. Първия път ударих принцесата, задето не можа да разбере защо мълча. А другите два шамара бяха, задето не послуша баща си и взе момък, който не е за нея.
– 3а мене си ти, за мене! – развикала се царската дъщеря и се хвърлила на врата на мъжа си.
Царят се засмял и простил на момъка.