В едно царство живял някога един умен и находчив човек. Славата му се разнасяла нашир и длъж – всички го хвалели и му се възхищaвали.
Чул за него и царят. Ала той бил завистлив. Не му се щяло народът да говори, че в царството има по-умен от него. И веднъж, за да се подиграе с умника, царят го поканил на обяд, като поръчал на слугите да сложат лъжици на всички, освен пред умния гост.
Пристигнали поканените, насядали. Слугите поднесли супа, сипали на всички и хората започнали да се хранят. Умникът потърсил лъжица, но пред него нямало. Озърнал се – дано види някой слуга, та да си поиска. Но слугите вече не били в трапезарията.
Царят забелязал смущението на умния човек и рекъл на висок глас:
– Голям глупак ще е онзи, който не си изяде супата.
Тогава умникът отрязал кора хляб, поиздълбал я, забил я на вилицата си и започнал да яде с нея. Изял си супата и погледнал царя в очите. Царят се смутил и за да прикрие смущението си, подканил своя умен гост:
– Кажи и ти нещо!
– Да кажа – отвърнал той. – Голям глупак ще е оня, който не си изяде и лъжицата като мене.
КРЕДИТ: „Завистлив цар“, неизв. автор – в.„Врабче“, бр. 7 (година 14-та), издава „Хемусъ“; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu 2023;
