И женското тегло си го бива

Мъж и жена често се препирали кой работи повече. Прибере се вечерта мъжът от полето, събуе се, приседне до огнището и почва:
– Мъжкото тегло никъде го няма. Цял ден блъскай на полето, ори, копай, тичай по воловете. А слънцето пече, та прегаря. Устата ти се пука от жажда. Хубаво е да си у дома на сянка!
– Ех, това ми било тегло! – подхващала жената. – Да не мислиш, че тука е лесно?! От сутрин до мрак все си на крак – ту из двора, ту в плевнята, ту вкъщи. Това оправи, онова натъкми – няма свършване…

Bечер след вечер двамата се препирали. Най-сетне мъжът рекъл:
– Защо спорим напразно? Да се сменим утре. Ти ще идеш на полето, аз ще остана вкъщи.

Речено-сторено. На сутринта станали рано, мъжът останал да шета, жената тръгнала да оре на полето.
– Хем добре гледай – рекла на излизане жената, – всичко да свършиш. Изкарай кравите в чердата, нахрани пилците, сготви и опечи хляба.

Мъжът влязъл в къщата и запасал една шарена престилка. Решил най-напред да накладе огъня. Палил, мушил, димът го задавил и нищо не станало. През това време краварят минал и заминал. Сетил се мъжът зa кравите, зарязал огъня, хукнал след стадото. Едвам го настигнал.

Върнал се вкъщи. Докато оправял кравите, огънят така се разгорял, че за малко да подпали къщата. Надве-натри човекът го загасил и излязъл да нахрани пилците. Tе ce били пръснали из двора и едва ги събрал при квачката. За да не ги гони повече, той вързал всяко с конец за крака на квачката.

Пак се върнал вътре да замеси хляба. Mесел, та се късал. Не щеш ли, квачката се разкрякала, пилците се разписукали. Захвърлил тестото и скочил да види какво става. Пред очите му един орел грабнал квачката и я понесъл нагоре. С нея се издигнали и вързаните пилци. Потюхкал се мъжът, повайкал се и пак влязъл въте. Там що да види! Прасетата излапали тестото, огънят – угаснал.

Скоро жената се върнала, влязла и от вратата попитала:
– Къде са квачката и пилците?
– Отнесе ги орелът.
– Опече ли xляба?
– Изядоха го прасетата.
– Е, хайде да вечеряме, пък ще видим кой какво е свършил.
– Да вечеряме ли! – сопнал се мъжът. – Не виждаш ли, че в огнището няма огън. Нищо не съм сготвил.
– Е, мъжо, харно си свършил къщната работа! И утре така да я свършиш!
– Утре ли? А, жено, утре всеки ще си гледа своята работа. То мъжкото тегло е голямо, aма и женското си го бива.