Господ пратил Смъртта при един болен сиромах, за да му вземе душата. Тя влязла при болния и поздравила:
– Добро-утро!
– Дал Бог добро! – отвърнали жената и децата.
После майката се обърнала към децата:
– Скоро, деца, дайте що е Господ дал да нагостим Смъртта.
– Оставете! Оставете! – махнала с ръка тя. – Не трябва. Отбих се по Божия заръка за минутка – ей сега ще взема душата на болния и си тръгвам.
При тези думи, майката и децата наобиколили Смъртта и от все сърце се примолили да не оставя толкова деца сираци.
– Кой ще ги храни и облича, като няма ни едно кадърно за работа! – хлипала майката.
Смилила се Смъртта и си тръгнала с празни ръце.
– Къде дяна душата на онзи човек, дето те пратих да я вземеш? – попитал Господ Смъртта.
– Господи – отвърнала тя, – по-добре вземи душите на децата, отколкото на баща им. Те са много малки и не могат да работят.
– Щом мислиш така – рекъл Господ на Смъртта, – слез на морското дъно и ми донеси едно камъче.
Смъртта се поклонила и скоро донесла такова камъче, каквото Господ заръчал.
– Ела сега тука – повикал я Господ. – Кажи ми, кой направи това камъче?
– Ти, Господи – отвърнала Смъртта.
– Счупи сега камъчето и виж какво има вътре.
Чукнала тя камъчето и то се разцепило на две. Отвътре изпълзяло червейче и полазило по ръката ѝ.
– Кой даде душа на това червейче? Кой го е хранил в камъчето на дъното на морето?
– Ти, Господи – казала Смъртта.
– Щом дарявам живот и храна на това червейче в камъчето на дъното на морето, колко повече ще ме е грижа за човеците, които създадох по свой образ и подобие?!
Като казал това, Господ вдигнал глава и проклел Смъртта за непослушанието:
– От днес нататък – рекъл той – да ослепееш, та да не виждаш кой е богат и кой беден, кой е стар и кой млад. Да оглушееш, за да не чуваш плача и молбите на хората. Да онемееш, за да не приказваш и да станеш невидима, за да не плашиш никого. От днес нататък капка милост да не остане в тебе, за да не угаждаш никому.
Щом казал това, Господ вдигнал ръка към Смъртта и тя станала сляпа, глуха и няма, невидима и безмилостна.
КРЕДИТ: „Легенда за смъртта“ Димитъръ Павловъ – Мечо, из сп.Детски живот, кн.5 (1932-1933); КОРИЦА: неизв. автор – корица на списание „Детски живот“; РЕДАКЦИЯ: prikazki.eu 2024г.;
