От Рада по-работна нямало в цяло село. От ранни зори до черен мрак не подгъвала крак. Туй захване, онуй подхване и още нищо не довършила – денят изтекъл.
Тъй сръчна била Рада, че три години прела, сновала, тъкала и най-после за един ръкав платно изтъкала.
Скроила го и подновила вехтата риза на мъжа си. Облякъл се той и весело се запътил към нивата.
А Рада не можела да му се нагледа. Толкова хубав ѝ се виждал с новия ръкав. Станало ѝ драго. Щяло ѝ се да запее, да се похвали на цяло село, колко работа е свършила и как е подновила мъжа си.
Белият ръкав греел като слънце на скъсаната и неопрана риза. И както го гледала прехласната, радостта ѝ станала толкова голяма, че не се сдържала и се провикнала:
– Боже мили, колко е хубав мъжът ми с новия ръкав! Дано съм жива да изкарам и другия!
ПУБЛИКAЦИЯ: Работна жена Българска народна приказка, в.Славейче, бр.3, 1936, ИЛЮСТРАЦИИ: в.Славейче, бр.3, 1936
