Митове & Легенди

Балу Луната и даенците

Препоръчва се за възраст над 17 год.
3мин
чете се за

Една нощ Балу Луната осветил земята и погледнал към нея, за да провери дали там долу някой се движи. Щом заспят земните хора, идва време той да поиграе с трите си кучета. За него те са си кучета, но за земните хора са змии – смъртоносна пепелянка, черна кобра и тигрова змия.

Докато гледал надолу, а трите му кучета стояли зад него, внезапно Балу забелязал дузина даенци (с други думи аборигени), които пресичали един поток. Той им извикал:
– Поспрете, искам да пренесете трите ми кучета през потока.
Но хората, макар да харесвали много Балу, никак не обичали неговите кучета, защото когато ги води на земята, те хапят не само земните кучета, но и техните стопани, а отровата им убива всеки.
Затова те отговорили:
– Не Балу, страх ни е от твоите кучетата. Те не са като нашите, защото ухапването на земните кучета не убива.
Балу отговорил:
– Ако направите това, което ви моля, умрете ли, ще се съживите отново и няма да останете завинаги мъртви. Погледнете това парче дърво, което ще хвърля в потока.
Той метнал дървото във водата, то изплувало, а той продължил:
– Видяхте ли как се издигна отгоре и заплува нататък. Така ще се случи и с вас, ако направите каквото ви моля – първо ще потънете долу, а после ще изплувате. Ако не пренесете моите кучета, вие, глупави даенци, ще умрете ето така – и при тези думи хвърлил камък във водата, който бързо потънал на дъното. – Ще умрете като онзи камък и никога няма да се съживите отново, страхливи даенци!
Но хората отново отказали:
– Не може да го направим, Балу. Ужасно се страхуваме от твоите кучета.
– Аз ще сляза долу и сам ще ги пренеса, за да ви покажа, че е безопасно.

И така, Балу слязъл на земята. Черната кобра се навила около едната му ръка, тигровата змия около другата, а пепелянката около врата му и той ги пренесъл през водата. Щом стъпил на другия бряг, той взел един голям камък и го метнал във водата с думите:
– Сега, даенци страхливи, като не направихте това, което ви помолих, пропиляхте завинаги възможността да се надигнете отново, когато умрете. Ще останете там, където ви положат, както онзи камък вечно ще остане под водата и точно като него ще станете част от земята. Ако бяхте сторили това, което ви помолих, щяхте често да умирате, а после да се съживявате, точно като мен. Но сега, докато сте живи, ще сте хора, а щом умрете – кости.

Балу ги погледнал навъсено, а трите змии изсъскали към тях страховито. Даенците останали много доволни, когато ги видели да изчезват зад дърветата.

Хората винаги са се плашели от кучетата на Балу, ала оттогава така ги намразили, че решили:
– Срещнем ли ги да пълзят сами, ще ги убием.
Та ето защо, видят ли змия, веднага я убиват. Но Балу им изпраща още повече с думите:
– Докато има хора, нека има и змии, за да се помни и знае, че отказаха да изпълнят желанието ми.

КРЕДИТ: Bahloo the moon and the daens, Australian Legendary Tales, collected by Mrs. K.Langloh Parker, 1896; ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА: Австралийски фолклорни мотиви – фрагмент

prikazki.eu