Митове & Легенди

Князът на Хуайнан

5мин
чете се за

Князът на Хуайнан бил много образован мъж. Произхождал от династията Хан и заради царската му кръв императорът го изпратил да управлява онази провинция. Там ученият насъбрал около себе си много мъдри мъже, които умеели да четат знаците на съдбата и да предсказват бъдещето. Изучавали заедно философия и пишели трактати.

Веднъж пред портите на двореца пристигнали осем възрастни мъже – всички с бели коси и бради. Пазачът донесъл за посещението, но владетелят искал да ги изпита и изпратил обратно пазача, със специална заръка. Затова слугата им казал:
– Нашият господар иска да овладее изкуството на безсмъртието. Но всички вие сте остарели и изнемощели. Как може да сте му в помощ?
Осмината се засмели на това и отговорили:
– Как! Мислите, че сме прекалено стари да служим тук?! Добре, ще се подмладим! – и преди още да са спрели да говорят се преобразили в четиринадесет-петнадесет годишни с черни коси като коприна и лица с цвят на праскови. Пазачът много се уплашил и хукнал да каже какво се случило на княза.

Щом князът чул това без да губи време дори да се обуе, забързал сам да ги посрещне. Поканил ги в най-хубавите стаи на палата с килими от брокат и легла от слонова кост. Запалил аромати и наредил златни масички и скъпоценности около тях. После им се поклонил като ученик на учители и им казал колко бил доволен, че са дошли.

Осемте момчета отново се превърнали във възрастни мъже и казали:
– Искаш ли да станеш наш ученик? Всеки един от нас е майстор в своето изкуство. Първият от нас умее да извиква ветрове и дъждове, да кара облаците и мъглите да се сбират, реките да текат и да кара планините да се местят, ако му се доще. Вторият може да накара грамадни планини да се разполовят и пълноводните реки да спират да текат. Може да укротява тигри и пантери и да смирява дракони и змии. Духовете и боговете му се подчиняват. Третият може да се раздвоява или да е невидим, да се превръща в различни форми и цели армии да изпарява и да сменя ден в нощ. Четвъртият може да ходи по въздуха, по облаците и вълните, да преминава през стените и скалите и да изминава хиляда мили за един дъх.

Петият може да влиза в огъня без да се изпепели и във водата без да се удави. Зимният студ не може да го замрази, нито лятната горещина да го опари. Шестият, ако му се занимава, може да създава и променя живи същества. Може да създава птици и зверове, дървета и треви и да мести къщи и палати. Седмият може да изпече от варовик злато и да сготви олово докато стане на сребро. Може да смесва вода и камъни, така че да се разбълбукат и мехурчетата им да се обърнат в перли. Осмият може да язди дракони и жерави чак до полюсите на света, да разговаря с безсмъртните и да се изправи пред Великия Пречист.

Князът прекарвал с мъдреците от ранна утрин до среднощ, забавлявал ги и те го учели на това, което знаят. Те наистина умеели всичко точно както били казали. С тяхна помощ князът започнал да извлича еликсира на живота. Тъкмо вече бил готов, когато нещастие се стоварило над княжеското семейство. Синът му си играел с царедворец, който без да иска наранил малкия принц. Уплашил се да не го накажат, съюзил се с друг придворен и разбунтували народа. Щом чул това, императорът изпратил свой доверен капитан, който да отсъди кой е прав – бунтовниците или княза. Тогава осемте възрастни мъже казали на княза:
– Дойде време да вървим. О господарю, това нещастие небесата ти го пратиха! Ако не се беше случило това, ти сам нямаше да имаш сили да се откажеш от славата и великолепието на своя земен свят!

Тогава го завели високо в планината, направили жертвоприношение в чест на небесата и погребали злато в дар на земята. И после литнали към небесата в блесналата дневна светлина. Следите на осемте мъже и княза се отпечатали там в скалите и до ден днешен си личат. На тръгване от замъка, князът излял каквото било останало от еликсира на живота в царските обори. Кокошките и кучетата го опитали и всички полетели в синевата. В Хуайнан и до днес се чува как лаят онези кучета и петли да кукуригат някъде високо в небето. Хората си казват, че това са живинките, които онзи ден се качили с княза в небесата.

Някои мислят, че е станало друго. Твърдят, че един слуга последвал княза до остров в морето, но после бил отпратен. Слугата се завърнал и разказал, че господарят му не се издигнал в небесата, а само станал безсмъртен и тръгнал да се скита по света. Когато императорът разбрал каква е работата, горчиво съжалил, че пратил войници и прогонил княза. Събрал около себе си магьосници, защото се надявал да му помогнат и той да срещне осемте мъже. Но не станало така, макар че им платил богато. Магьосниците го измамили.

БЕЛЕЖКА: Князът на Хуайнан се казвал Лиу Ан и произхожда от династията Хан. Той много се интересувал от магия и привлякъл в страната си много магьосници, чийто труд е събран във философски труд, който носи името на княза. Лиу Ан живял по времето на император Ву, който нямал наследници. Лиу Ан се включил в заговор, който обаче бил разкрит. Заради това той се самоубил през 122 г.пр.н.е. Тази приказка разказва онези събития преобразени в легенда.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: Куан Шенг, от Utagawa Kuniyoshi 1827 – експонат в British Museum

Всичкитворби