Джак, победителя на великани

Предстои да прочетете една корнуелска приказка и легенда за младеж, който по времето на митичния крал Артур убива множество зли великани. Историята е изпълнена с насилие и кръвопролития.

В прастари времена страховити великани изпоплашили добрите хора в Корнуел. Злите същества се стичали отвсякъде, грабели и унищожaвали наред, както си знаели. Един от тях се казвал Корморан и живеел в грамаден замък, издигнат високо над морето върху непристъпна скала. Той често прегазвал водата и нападал селата по брега. Щом се задавал, хората хуквали да се спасяват, а той отнасял на гръб овцете и воловете им в замъка си.

По същото време живял един дребосък на име Джак, който хич не приличал на другите момчета. Този хлапак бил наперен и силен като възрастен мъж и всеки път, когато чуел някой да разправя за ужасните дела на Корморан, възкликвал:
– Ех, как ми се ще да претрепя този злодей!

Една вечер, когато бащата на момчето разказвал за безчинствата на Корморан, Джак усетил по-силно от всякога, че иска да го погуби. Тихо се измъкнал през нощта, като взел със себе си фенер, търнокоп, лопата и рог. Пристигнал в подножието на хълма, където се издигал великанския замък. Там изкопал грамадна яма и майсторски я покрил с клони и мъх така, че заприличала досущ на твърдата земя наоколо. Когато се разсъмнало, малчуганът се изпъчил пред дворцовата порта и тъй силно надул рога, че събудил великана, който се надвесил от един прозорец и страховито изревал:
– Пфу, пфу, смърди на британец! Ах ти, селянче малко! Скъпо ще ми платиш за това! – и с все сили се втурнал по склона след Джак.
Стигнали долу и великанът се стоварил право в ямата с главата надолу. Джак заскачал от радост и взел да му се присмива:

– Ха сега, излез сега да те видя! Ха сега, покажи, че си мъж!
После грабнал своя търнокоп, прицелил се внимателно и така го стоварил връз главата на Корморан, че с един удар го утрепал.

Веднъж някакъв друг великан заварил Джак, заспал на морския бряг. Пъхнал дребосъка в джоба си и го отнесъл в една стая, препълнена с кости. Заповядал му да мълчи, докато си наостри ножа. Канел се после да заколи малчугана и да го сготви за вечеря, за да го излапат със съседа си великан, който щял да дойде на гости.

Джак огледал стаята и там намерил две здрави въжета. Прехвърлил ги през една греда, направил примка в края на всяко и зачакал на прозореца двамата великани да се срещнат отвън пред къщата. Без да подозират нещо, те застанали точно под него. Смелчакът метнал примките на главите им и здраво задърпал нагоре, а те безпомощно заритали и замахали с крака и ръце във въздуха. Щом ги изтеглил, ръгнал всеки с острия си меч и ги погубил. Накрая Джак освободил всички затворници от тъмницата и продължил пътя си.

Скоро се озовал пред една голяма къща. Един двуглав великан го поканил да влезе. След вечеря домакинът настанил своя гост в най-хубавото легло, но Джак останал буден, защото бил сигурен, че му готвят капан.

В тъмна доба великанът тихо се промъкнал до леглото и здраво стоварил отгоре тоягата си, ала всъщност ударил един чувал с трици, който Джак бил пъхнал под завивките. На сутринта великанът попитал:
– Надявам се, че хубаво се наспа?
– Щеше да е хубаво, ако не бяха плъховете – отвърнал Джак.
Великанът сипал каша в две купи за закуска. Скришом Джак изсипал своята каша в една кожена кесия, пъхнал я под палтото си и извикал:
– Виж какво мога! – и с ножа си ръгнал ужким в корема си.
Ножът пробил кесията и кашата се изсипала на пода.

– И аз мога! – ревнал великанът.
Глупакът така замахнал с ножа, че разпорил корема си и умрял на място.

Скоро след това поканили Джак в двора на крал Артур. Докато бил там, кралският син го помолил заедно да воюват с един огромен великан, който всявал ужас в кралството. Когато двамата пристигнали пред великанския замък, принцът се скрил зад едно дърво, а Джак заудрял по дворцовата порта:
– Кой тропа? – прогърмял гласът на великана.
– Изнурен пътник – отвърнал Джак.
– Влез, какви новини носиш?
– Ах, много лоши! Синът на крал Артур пристига с могъща армия, за да подпали замъка и да те погуби!
– Моля те, помогни ми. Дръж тези ключове. Ще се скрия в най-дълбоката тъмница на двореца, а ти ще ме заключиш. Ще стоя там, докато си заминат.

Джак заключил великана в собствената му тъмница и пуснал принца със свитата си в замъка. Те зазидали входа на тъмница и великанът умрял там от глад.

Принцът се отблагодарил на Джак за тази помощ с много драгоценни дарове, между които бил и собственият му меч, като помолил своя дребничък другар да го носи винаги със себе си и ако срещне някой зъл великан, да го погуби.

Джак се разделил с принца. Пътят му минавал край една гора и когато я наближил, дочул охкания и стенания. Приближил и видял огромен великан да влачи за косите един рицар и неговата дама. Ето сгоден случай Джак да изпробва новия си подарък.

Втурнал се напред и тъй добре се справил с великана, че с един удар през краката го строполил на земята. После го съсякъл и освободил пленниците.

От рицаря Джак научил, че великанът, който тъкмо погубил, имал брат с огромна грозна глава и малко тяло – толкова страховит, че само при вида на голямата му тояга, покрита с остри железни шипове, хората се плашели до смърт.

Макар чудовището да било твърде по-голямо от него, Джак не се уплашил. Почти цял месец го чакал пред пещерата, където живеело. И ето, великанът се появил! Крачел с тежка стъпка и ревял, въртял очи и точел зъби. С един замах на силната си десница Джак го обезоръжил и скоро го довършил.

Тогава рицарят и неговата дама поканили Джак в своя замък и в негова чест вдигнали тържествен пир. Но докато се забавлявали, нахълтал един съгледвач, толкова изплашен, че едва говорел и доложил, че свиреп двуглав великан на име Тъндел се е запътил насам и вече е съвсем близо.

При тази новина и най-смелите рицари се разтреперили от страх, ала Джак им казал да не се плашат, защото ще пребори и този великан. Заповядал почти да прережат гредите на подвижния мост над огромния ров, който опасвал целия замък. Скоро великанът се появил и Джак се изправил да го посрещне. Превел го покрай целия замък, за да го видят всички рицари и дами, а после изтичал леко по моста.

Великанът го последвал, но подрязаният мост се строшил на две под огромната тежест на злодея, който цопнал във водата и там Джак го довършил.

Накрая останал един единствен великан, който държал за заложница дъщерята на дука заедно с още много пленници. Джак решил да спаси прекрасната дама, макар че било страшно опасно, защото пред портата на великана вардели два люти дракона. При вида на грозните чудовища за първи път дребосъкът се изплашил. Но скоро пак събрал кураж, доближил портата и там видял огромен рог, под който пишело:

Джак поел дълбоко дъх и мъжки надул рога. Внезапно портите се разтворили и в миг великанът, неговия замък и драконите се превърнали в синкава мъгла, която бързо се разнесла и никой повече не ги видял. Останали единствено пленниците, сред които била прекрасната дъщеря на дука. Баща ѝ я оженил за смелия Джак – награда, която напълно заслужавал. В цялото кралство хората славели героя и в знак на почит го нарекли Джак, победителя на великани.