Укийо-е или „плаващият свят“в японската приказна илюстрация

През 1639 година Япония затваря своите граници и се изолира от външния свят. Чужденците са прокудени, западната култура е изцяло забранена, а влизането или излизането от страната се наказва със смърт. Така минават близо 200 години. Точно в тези условия възниква японското изкуство укийо-е – изкуство, създадено за простолюдието, ала популярността и влиянието му достигат невиждани мащаби и оставят дълбоки следи в световното съвременно изкуство.

Периодът Едо

Едо се отнася както за град Едо (сега Токио), така и за периода между 1603 и 1868, началото на който поставя шогунът Токугава. След векове гражданска война, той побеждава и поема властта в Япония.

Шогунът вярвал, че външното влияние и особено християнството застрашават установения мир и изцяло прекъсва връзките на страната с останалия свят. Наложен е строг социален ред. На върха стоят императорът, знатната аристокрация и шогунът. Останалото население е разделено на класи – първо самураите, после селяни земеделци, следват занаятчиите и най-долу остават търговците. Всяко взаимодействие между кастите е строго забранено и е наложен строг кодекс на поведение за всички.

Укийо-в – Сто прочути изгледа от Едо, Утагава Хирошиги,

Малцина знаят, че през 18-и век Едо е най-големият град в света с население един милион жители. С развитието на икономиката, най-низшата класа на търговците забогатява и започва да търси луксове като образование, книги, изкуство и пътешествия. Освен това, те искат развлечения.

Там, в кварталите на червените фенери, ведно с бордеите, процъфтява и своеобразна поп култура. Появяват се театри кабуки и куклени театри, стичат се поети и писатели. Пристигат и пътуващите разказвачи изпълнители на приказки, които държат публиката в напрежение, като в точно подбрани моменти показват поредица красиво изрисувани укийо-е илюстрации.

Започват масово да се печатат цветни гравюри с образите на най-прочутите куртизанки, актьори и приказни илюстрации. Точно като днес – най-много се продава секс и слава.

Ширануи моногатари, Utagawa Kuniyoshi (1786 – 1865)

Тези гравюри, известни с името укийо-е или „картини от плаващия свят“, започват да се продават с хиляди. Избухва същинска мания за тях и мода да се колекционират – също както днешните плакати на известни личности, филмови герои и какво ли още не. Търсенето на нови и нови картинки достига нечувани размери.

Макар, че се печатат ръчно, масовата им продукция е високо доходна за издателите, независимо, че една картина укийо-е тогава се продава на цената на чиния супа.

Техника

Картините укийо-е се създават от екип – издател, художник, дърворезбар и печатар.

Суздаване на рисунката.

Обикновено издателят поръчва картина на художник, който я създава върху много фина хартия.

Гравиране върху твърда дървесна плоча.

Скицата се залепва върху дървена плоча и докато е още мокра от лепилото, дърворезбарят я претрива с пръсти и отстранява по-голямата част от хартията, като запазва само линиите на рисунката. При създаването на гравюрата оригиналната рисунка ще се унищожи, но дърворезбарят ще пресъздаде всяка линия от четката на художника върху дървото със смайваща прецизност и умение.

Отпечатване върху ръчно изработена хартия.

Плочите се изработват от много твърда дървесина, за да не се износва (бързо) при хилядите отпечатъци. За всеки цвят се създава отделна плоча.

Всяка плоча се омастилява, върху нея се поставя лист ръчно изработена хартия и с помощта на барен се получава отпечатъка.

Зад простотата на укийо-е се крие сложен и деликатен процес. Процес, който е възможен само благодарение на отдаден екип от изключително опитни майстори в своя занаят. Всеки от екипа оставя своя почерк.

Перспективната проекция се появява в японските рисунки

Макар, че бреговете на Япония са официално затворени, на холандците е позволено да докарват по два търговски кораба на година.

Традиционно японско изкуство от периода Едо, „Сто момчета“ – Kano Einō (1631–1697), експонат в MET

Това била почти единствената връзка между Япония и Европа. Веселата холандска приказка „Пътешествието на они“ разказва любопитна история именно за този период.

Част от стоките, които се търгуват между двете държави, са предмети на изкуството.

В началото на 1400 г. италианският архитект Филипо Брунелески дефинира принципите на перспективната проекция и това се оказва повратна точка в европейското изкуство. Холандски гравюри – пример за прилагане на принципите на перспективата. 18 век, експонати в Rijks Museum

Така японските художници се запознават с някои от прочутите гравюри на холандски пейзажи. Приложената в европейските изображения перспективна проекция повлиява на укийо-е майсторите и за пръв път техните рисунки започват да се рисуват от гледната точка на наблюдателя.

Принципите на перспективата, приложени в укийо-в. „Понтонен мост“, Katsushika Hokusai – 1832

Пътешествието на синия пигмент – от пруско до „характерно за Япония“ синьо

Пруското синьо е един от първите синтетично получени цветове и историята му наистина е удивителна.

Неговият откривател Йохан Конрад Дипел е роден в същински „замък на Франкенщайн“ през 1673 в Германия. Този енигматичен теолог и страстен почитател на дисекциите вярвал, че душите на живите могат да се прехвърлят от тяло в тяло. Съществуват предположения, че тези негови идеи са вдъхновили шедьовъра на Мери Шели„Франкенщайн“.

Алхимист в своята лаборатория (фрагмент) – David Teniers II (Antwerp 1610-1690 Brussels)

През тридесетте си години Дипел е очарован от алхимията, но опитите му да получи злато от метал, като на всички други алхимици, пропадат. Затова решава да се залови с очевидно „по-простата“ задача да изнамери еликсир на безсмъртието. В резултат на тези опити създава Дипелово масло – субстанция с толкова нетърпима миризма, че два века по-късно, през Втората световна война се използва като ефикасно химическо оръжие.

За да намали разходите за берлинската си лаборатория, Дипел решава да я сподели със свой приятел – ученият Йохан Якоб Дишбах, отдаден на доходното създаване на пигменти.

Една знаменита вечер, вероятно през 1705, Дишбах приготвя по изпитана рецепта доза наситено червен пигмент и заема калий от Дипел. Но субстанцията се оказва замърсена с Дипелово масло.

На сутринта вместо очаквания цвят, двамата другари заварват невиждано наситен тъмно син пигмент.

Рецептата за египетско синьо, която използвали някога и римляните се загубва някъде през средновековието. Затова художниците рисували с ултра марин, който се извлича от минерала лапис лазули, добиван в далечен Афганистан. По онези времена минералът струвал невероятно скъпо – многократно повече от злато.

Лапис лазули и безценният пигмент ултрамарин. Цената му е била толкова висока, че с него са рисувани единствено дрехите на Светата Дева.

Ето защо откриването на стабилен син пигмент е буквално „по-ценно и от злато“. То разгаря луда „синя треска“ в Европа.

Само след няколко години рецептата се изпълнява фабрично и новият цвят „пруско синьо“ се използва масово за рисуване, тапети, знамена, пощенски марки, дори се превръща в официален цвят на пруската армия.

Синьото пристига в Азия

В началото на 1800 година един предприемач от Гуангджоу сполучил да разкрие рецептата и започнал производството на пигмента в Китай на значително по-ниска цена.

Въпреки строгата забрана за внос и износ в Япония, пигментът все пак успял да си проправи път до печатарите в Осака, където незаконно се търгувал като „беро“. Благодарение на своя жив нюанс, богата тоналност и екзотичност, пигментът и там добива невероятна популярност – съвсем като в Европа.

Модерен свят

Самоналожената изолацията на Япония приключва на 8 юли, 1853, когато въоръжени кораби, изпратени от американското правителство, пристигат неканени в токийското пристанище с ултиматум към японците да позволят търговия със САЩ.

Японското изкуство, развивано в продължение на цели два века изолация, най-сетне се разкрива пред удивения свят. Внушителен рисунък, наситени цветове, прости линии и форми, покрити плътно с цвят, вдъхновяват цели поколения художници и се превръщат в предвестници на модерното изкуство.

Хокусай е един от първите художници в Япония, започнали да използват синия пигмент – решение, което ще повлияе на изкуството в целия свят. Когато Япония прекъсва политиката на изолация, укийо-е гравюри се използват за опаковане на по-скъпи търговски стоки. Но на Парижкото Изложение през 1867 цената им се променя драстично.

Изложените в японския павилион гравюри укийо-е привличат огромно внимание, а скоро се разраства колекционерска мания и цената им нараства многократно.

Голямата вълна – Хокусай; Звездна нощ – Винсент ван Гог

Най-ценени се оказват зашеметяващо сините пейзажи, особено тези на Хокусай и Хирошиги, което кара художниците в Европа погрешно да определят цвета като „характерен за Япония“.

Например Клод Моне е толкова запленен от „японската“ естетика, че купува 250 японски гравюри и моделира прочутата си градина по техен образец.

Но вероятно най-живото и силно влияние, което укийо-е оказва върху създателите на европейския модернизъм, може да се открие в прочутата „Звездна нощ“ на Ван Гог, който дължи всичко на синята вълна на Хокусай – от цвета до формата на небето.

Периодът Мейджи – първите японски приказки пристигат в Европа

Издателят Хасегава Такеджиро завладява пазара със своята поредица „Японски вълшебни приказки“ (1868 – 1912), изпъстрени с илюстрации укийо-е. От естетична гледна точка, резултът е зашеметяващ. Хасегава изработва томовете според традиционния модел на японската книга, която още от 16ти век е изключително богата на илюстрации, най-вече поради царящата неграмотност тогава. За илюстрациите на новата поредица са ангажирани някои от най-прочутите майстори на японската гравюра.

Илюстрации от Момчето, което рисувало котки, Чин-Чин Кобакама и Демонът паяк

За отпечатване на книгите, Хасегава използва няколко вида японски хартии. Сред тях е митсумата и чиремен. Западната публика остава очарована от изящните книги и възприема антологията не просто като кратки приказки с картинки, а като ценни произведения на изкуството.

Антологията „Японски вълшебни приказки„, Хасегава Прес

Ако се вгледаме в томовете „Японски вълшебни приказки“, ще забележим, че представляват симбиоза от естествено разказани истории и впечатляващи илюстрации, сравними с прочутите шедьоври от златната ера на детската илюстрация.

Във времената, когато издателските къщи на Лондон и Ню Йорк доминират световния книжен пазар, Хасегава Прес в Токио произвежда еднакво красиви томове чрез старинни японски техники и разнася японската култура по света. А днес анимациите и манга представляват нова процъфтяваща форма, с която японската култура завладява световната публика.

Приятно четене!

KREDIT: ©prikazki.eu 2021; КОРИЦА: Актьори изпълняват Вещицата Такияши и скелетътUtagawa Kunisada, период Едо

prikazki.eu