Чудният остров Юрьост

По Скандинавското крайбрежие се носят легенди за вълшебните острови на елфите, които понякога се издигат над морето. Древните саги разказват, че тези земи могат да се отвоюват от техните обитатели единствено чрез огън, желязо или кръстен знак. Така се случило и с остров Готланд. За да се предпазят от „Невидимия“, хората връзвали парче желязо на добитъка си.

Юрьост е представата на норвежкия народ за райско място някъде навътре в морето, „блажена земя“ – красива и богата, но недостъпна за хората. Този вълшебен остров се показва над водата, за да спаси изпаднали в беда благородни и благочестиви хора. Там слънцето грее по-топло, откъдето и да е другаде на север, планините са вечно зелени, а реколтата – невиждано богата.

Някога, много отдавна, живял беден рибар на име Исак. Той имал една-едничка стара лодка и няколко козички, които жена му хранела с остатъци от риба и трева, колкото успявала да събере от планините наоколо, а домът му бил препълнен с прегладнели дечица. Въпреки лишенията, беднякът се радвал на живота и даровете Божии. Тревожел се единствено, че не може да живее в мир и сговор със съседа си. Надменният богаташ се вземал за много важен и искал да завземе малкия пристан на Исак пред дома му.

Веднъж рибарят навлязъл няколко мили по-навътре в морето. Внезапно се спуснала гъста мъгла и се разразила толкова свирепа буря, че той изхвърлил целия си улов през борда, за да олекне товара и да си спаси живота. Дори тогава едвам удържал лодката. Насочвал я умело през гигантските вълни, готови в миг да го погълнат. Така плавал близо пет-шест часа. Времето течало, бурята се вихрела все повече и повече. Земя не се виждала никъде.

Внезапно откъм носа на лодката се разнесъл грозен вик. Злочестият рибар си рекъл, че това е морски демон, който пее предсмъртната му песен. Помолил се Богу да бди над съпругата и дечицата му, защото мислел, че наближава сетния му час. Докато мълвял свещените слова, забелязал нещо черно, но когато приближил, видял, че това са само три корморана, кацнали на дървена отломка и хоп! той минал край тях.

Дълго плавал така. Езикът му съвсем пресъхнал, коремът му закъркал от глад. Изнемощял докрай, клетникът седял с ръка на руля и дремел през повечето време.

Внезапно лодката заорала в пясъчен бряг и спряла. Исак отворил очи. Слънцето в миг разкъсало мъглата и пред очите му се разкрила омайна земя. Планини зеленели до върховете, в гънките им се гушели поля и ливади, а въздухът ухаел тъй сладко на билки и цветя, както никога през живота му.
– Слава Богу, аз съм спасен! Та това е Юрьост! – възкликнал Исак.

Пред него се ширела ечемична нива с тъй едри, тежки класове, каквито никога не бил виждал. През нивата минавала тясна пътечка, която водела към глинена къщурка с покрив от торф, която се издигала над полето. На покрива ѝ пасяла бяла козичка с позлатени рога и виме голямо колкото на крава. Пред вратата дребен човек, облечен в синьо, пушел малка луличка. Брадата му била толкова дълга и голяма, че се спускала до кръста му.
– Исак, добре дошъл в Юрьост! – поздравил човекът.
– Добър ден, татко! – отвърнал Исак. Ти май ме познаваш?
– Може и да е така – отвърнал човекът – и ми се вижда, че тук ще нощуваш.
– Татко, това много ще ми помогне! – възкликнал Исак.
– За беда синовете ми мразят миризма на християни – отвърнал стопанинът. – Не ги ли срещна по пътя си?
– Не видях никой освен три корморана да крякат, кацнали на дървена отломка – поклатил Исак глава.
– Е, това са били те – казал човекът и изпразнил лулата си. – Хайде, влез сега вътре, че ми се виждаш хем гладен, хем жаден.
– Благодаря, татко – промълвил Исак.

Човекът отворил вратата, а вътре всичко било тъй хубаво, че гостът ахнал от възхищение. През живота си не бил виждал толкова уютна стая. На трапезата били подредени сирене и топки кисела сметана, сьомга и дивеч, пастет със сос, цели камари бергенски претцели и кани с бира и медовина – всичко от хубаво, по-хубаво. Исак здраво хапвал и пийвал, ала чиниите не се изпразвали, а чашата му, колкото и да пиел, оставала пълна до горе.

Гостът не успял ни много да хапне, ни много да каже, когато изневиделица пред къщата се разнесла врява. Стопанинът излязъл и скоро се върнал с тримата си сина. Щом ги видял, Исак вътрешно потреперил. Изглежда баща им ги бил укротил, защото се държали приятелски и подканили Исак да остане с тях на трапезата, защото рибарят тъкмо се надигал, с извинение, че вече бил сит. Все пак приел поканата – пийнали заедно и се сприятелили. Братята поканили Исак да излязат заедно на риба, че да занесе храна у дома.

Когато тръгнали първия път, в морето се надигала зловеща буря. Един от синовете седнал на руля, вторият на носа, третият в средата. На Исак оставили да се оправя с въжетата и от напъване горкият целият плувнал в пот. Плавали като луди, без изобщо да свиват платната. Щом лодката се напълнела с вода, те се втурвали във вихрен танц по гребените на вълните, после се плъзгали надолу, а водата бликвала като водопад от носа. Минало време, бурята позагубила мощ и започнали риболова. Морето било така препълнено с риба, че не успели да спуснат котва, защото под тях се трупали камари риба.

Синовете на Юрьост вадели риба след риба. Исак добре владеел занаята си. Носел своите такъми, но тъкмо някоя риба да захапе стръвта му и се отказвала – не успял да хване нищо. Когато лодката се напълнила догоре, те се върнали у дома. Братята изчистили рибите и ги окачили на стойките. През това време Исак се оплакал на баща им за лошия си късмет. Човекът го успокоил, че следващия път ще се справи по-добре и му дал дузина кукички. И наистина – втория път, когато отишли за риба, Исак извадил колкото другите и делът му излязъл цели три стойки.

Минало време, на Исак му домъчняло за дома и започнал да се стяга за път. Добрият стопанин му подарил нова рибарска лодка, пълна с месо, такъми и други полезни неща. Бедният рибар многократно благодарил за гостоприемството и щедростта, а човекът го поканил пак да дойде в началото на новия сезон, защото тогава щял да откара един товар до Берген, а Исак можел да го придружи, за да продава риба. Беднякът много се зарадвал и попитал какъв курс трябва да държи за Юрьост.
– Следвай кормораните, когато литнат към открито море, те ще ти покажат курса – отвърнал човекът. – Късмет по пътя!
Исак потеглил и скоро, като се огледал, нямало и помен от Юрьост – надлъж и шир го заобикалял безкрайният океан.

Дошло време Исак да се присъедини към рибарската флота на Юрьост. За пръв път в живота си той виждал кораби като техните. Били толкова дълги, че когато кормчията искал да извика от кърмата нещо на гребеца, той не можел да го чуе. Затова до мачтата слагали човек, който препредавал съобщенията и въпреки това понякога се налагало с все сили да крещи, за да го чуят.

Донесли дела на Исак пред неговата лодка и той започнал да товари. Ах, какво чудо – колкото и риба да отнасял, стойките на брега все оставали пълни.

Лодката му се напълнила и те заминали, а стойките си останали на брега пълни. Когато пристигнал в Берген, продал рибата и спечелил толкова пари, че си купил нова шхуна с място за товар, точно както го  посъветвали.

Късно вечерта, когато бил готов да отплава към дома, човекът от Юрьост дошъл при него. Заръчал му да не забравя онези, които са надживели богатия му съсед, който се бил споминал. После пожелал всичко най-добро на Исак и късмет с новата шхуна.
– Всичко е наред, а мачтата е здрава и ще устои на всяко време – добавил накрая, като имал наум, че на борда има някой невидим, който ще крепи мачтата и с гръб, ако се наложи.

От този ден нататък, Исак непрестанно имал късмет. Той добре знаел защо е така и никога не забравял да остави нещо хубаво за пазача на шхуната през зимата, когато я вадел на суша през есента. А на всяка Коледа празната шхуна се обливала в светлина, засвирвали цигулки, звънвал весел смях, и надалеч се разнасял шум от танци и веселие.