В една далечна земя хората с любов и грижа отглеждали чудни цветя – който ги зърнел, онемявал пред дивната им хубост. Година след година царят задължавал своите поданици да му носят нови и нови, невиждани дотогава, разцъфнали растения.
Ала една година му хрумнало друго. Всеки трябвало да посее семената си в надписана саксия и да я занесе в двореца. Щом растенията разтворят цветове, царят щял да избере победителя. И добавил, че ако някое цвете спечели сърцето на една от дъщерите му, талантливият градинар ще я получи за жена.
В царството живеели двама братя, Ман и Акà, които неуморно се трудели да отгледат най-прекрасното цвете на света.
Единият отгледал нежно бяло цвете, другият – същото, но в деликатен люляков нюанс. И двамата от все сърце копнеели да победят, ала това не помрачило братската им обич. В навечерието на уречения ден, когато всеки трябвало да занесе растението си в палата, те грижливо надписали имената на саксиите си.
Ман бил убеден, че неговото цвете ще е победител. Затова през нощта посял своите семена в гърнето на брат си. „Той е по‑голям – рекъл си младежът – и ще е на седмото небе от радост, ако се ожени за някоя от принцесите. Пък аз ще опитам догодина.“
Не щеш ли, една фея го видяла и, трогната от братската обич, смесила семената в двете саксии, за да получат и двамата равен шанс в състезанието.
На сутринта всички занесли саксиите си в двореца. Принцесите трябвало да ги поливат, докато цветята разцъфнат и ако някоя от тях пожелае, да се омъжи за създателя на най-красивото цвете.
Дошла пролетта и всички саксии се покрили с цветове. Принцесите се влюбили в две еднакви растения, обсипани с бели и люлякови цветове – две багри, родени от един-единствен корен. На едната саксия пишело Ман, на другия Ака.
Кралят избрал двете еднакви растения за победители и обявил, че ще носят едно общо име. Така се родило манакà.
Щом принцесите зърнали двамата благородни братя-градинари, сякаш като по магия се влюбили в тях.
И оттогава до ден днешен по онези далечни земи царуват мир и хармония под сенките на омайните манака.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По „A Lenda do Manacá“, бразилска приказка; КОРИЦА: ботаническа илюстрация, неизв. автор; ПРЕРАЗКАЗАЛ: П.Петков, © prikazki.eu 2026г.;
