Една ловджийска съпруга тръгнала за боровинки в гората, навлязла в дълбините и там родила две момченца, близнаци. Веднага след това горката майка умряла. Едното детенце го откърмило вълчица, другото мечка. Онова, което го отгледала вълчицата, се казвало Метни-планина, а брат му – Дръпни-дъб, защото и двамата израснали невиждано силни – толкова, че единият можел да хвърли надалече цяла планина, а другият да изтръгне най-могъщия дъб, сякаш дърпа стръкче трева.
Двамата толкова се обичали, че тръгнали заедно по белия свят. Един ден на пътя им се изпречила висока и стръмна скалиста планина.
– Какво ще правим? – изохкал Дръпни-дъб.
– Не бой се, братко – възкликнал Метни-планина. – Ще избутам планината встрани, за да минем.
Опрял гръб в скалистите склонове и избутал грамадната планина половин миля нататък. Отворил се проход и двамата продължили напред. Скоро видели един могъщ дъб, израснал насред пътя им. Дръпни-дъб запретнал ръкави, сграбчил стъблото и го запратил във водите на близката река.
И двамата били сърцати юнаци, ала накрая се уморили и седнали да починат в края на една гора. А-ха да ги обори сънят, и видели едно малко човече да тича тъй бързо към тях, че ни пиле, ни животно би го надбягало. Дребосъкът спрял при тях и радостно заговорил:
– Как сте, момчета? Май сте уморени. Само кажете, и на мига ще ви закарам, където пожелаете!
При тези думи то разстлало пред тях прекрасен килим и поканило братята:
– Сядайте до мене.
Метни-планина и Дръпни-дъб седнали предпазливо до мъника. Той плеснал с ръце, килимът се издигнал във въздуха и заплющял като птичи криле на вятъра.
– Виждали ли сте друг да тича тъй бързо? – попитал дребосъкът. – Обувките, които нося, ми ги подари един магьосник. Всяка крачка ме пренася на една миля, всеки скок – на две. Метни-планина и Дръпни-дъб помолили да им даде по една обувка, защото въпреки невижданата си сила се били уморили да бродят пеша по света. Летели колкото летели и когато наближили един голям град, всеки от близнаците получил по една обувка.
В града живеел змей, който поглъщал дузини човеци на ден. Кралят бил разгласил, че който успее да погуби змея, ще получи една от дъщерите му за жена и кралството след смъртта му.
Братята помолили да ги заведат при краля и обещали на владетеля да преборят змея. Кралят много се зарадвал и наредил да покажат на близнаците къде е леговището на звяра. Насред пътя, преди да стигнат змейската пещера, пред тях се появил дребничкият им приятел и рекъл:
– Виждам накъде сте се запътили, затова чуйте съвета ми – всеки от двама ви да обуе обувката, която му дадох, защото змеят ще изскочи тъй ненадейно, че няма да има време даже да мигнете.
Братята послушали добрия съвет и обули вълшебните обувки. Дръпни-дъб застанал пред входа на пещерата с грамаден дъб в ръце, за да халоса змея по главата. Метни-планина минал зад пещерата и разтърсил скалната крепост, сякаш е купа сено.
Змеят изскочил като светкавица от пещерата. Дръпни-дъб така се уплашил, че съвсем забравил да цапардоса звяра с дървото. Добре че носел вълшебната обувка, та успял да отскочи на сто мили от звяра. Нямало как змеят да го настигне, затова се обърнал срещу другия брат. Стреснал се Метни-планина, в паниката си изтървал скалата, която държал, и също отскочил сто мили надалече. За късмет острата скала пронизала змейската опашка и здраво го приковала към земята. Метни-планина видял брат си и рекъл:
– Сега змеят е прикован към земята и може да го цапардосаш с дъба, докато аз го размажа с някоя канара.
Юнаците поели напред. Щом змеят зърнал враговете си заедно, изревал страховито като глутница вълци. Опитал да се надигне, но не успял.
Дръпни-дъб разцепил змейската глава с дървото, а Метни-планина затрупал мъртвия звяр с камъни.
Целият град излязъл да поздрави героите и да празнува. Кралят посрещнал близнаците и дал на всеки по една от дъщерите си за жена. След смъртта на краля братята разделили кралството и всеки царувал доволно и честито в своята половина.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По полската народна приказка „Throwmount and Oakpull“ из „Good sense and good fortune and other Polish folk tales“,1970 – подбрани и преведени от Lucia Merecka Borske (Lucia Merecka Szczepanowicz) от „Klechdy polskie“ от Stanisław Dzkowski;; ИЛЮСТРАЦЯ: Erica Gorecka-Egan; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
