Тримата братя

Трима братя останали кръгли сираци – без майка, без баща, без никой. А в дома им с трън да се завъртиш, няма какво да закачиш. И момчетата тръгнали да обикалят по села и стопанства. Крачели и всеки си мислел: „Ех, де късмет да си намеря добър майстор!“.

Вървели, вървели – насреща им белобрад старец. Щом наближил, той ги попитал:
– Къде отивате, момчета?
– Търсим някой да ни вземе на работа – отвърнали те.
– Нямате ли си ваше стопанство?
– Нямаме – отвърнали братята. – Ако намерим добър майстор, ще работим прилежно за него, ще го слушаме и почитаме като роден баща.
Позамислил се старецът и рекъл:
– Щом е така, защо не ми станете синове, пък аз – ваш баща. Хора ще направя от вас. Стига да слушате, ще ви науча да живеете честно и справедливо.

Съгласили се братята и поели със стареца. Прекосили мрачни дъбрави и обширни поляни. Вървели, вървели, един ден видели хубава къща, наредена, белосана, опасана с пъстроцветни лехи. До нея – вишнева градина. А в градината – девойка, хубава и засмяна като цветята. Видял я най-големият брат и възкликнал:
– Ех, де късмет да взема хубавица като тази за жена. Пък да имахме и повечко крави и волове.
Чул го старецът и отвърнал:
– Щом е така, да се сватосаме. Ще имаш жена, ще имаш волове и крави. Живей богато и щастливо, но справедливостта и честността недей никога да забравяш.
Речено-сторено. Сватосали се и вдигнали весела сватба. Най-големият брат станал стопанин и заживял с младата си невеста в къщата.

Старецът с двамината по-малки братя продължили по пътя. Прекосили мрачни дъбрави и обширни поляни. Вървели, вървели, един ден видели спретната къщурка, блеснала под слънчевите лъчи. До нея езерце с мелница. А пред къщата шетала хубава девойка – пъргава и работна. Видял я средния брат и възкликнал:
– Ех, де късмет да взема хубавица като тази за жена. Че в добавка и мелница. Щях да меля брашно, щях да съм сит и доволен.
Чул го старецът и рекъл:
– Е, сине, щом това искаш, нека да бъде!

Отишли в къщата и младите се оженили. Заживял средният брат с младата си невеста. На сбогуване старецът заръчал на момъка:
– Живей богато и щастливо, но справедливостта и честността недей никога да забравяш.

Най-малкият брат и старецът продължили нататък. Вървели, вървели, един ден видели сиромашка къщурка. Отвътре излязла девойка, по-хубава от зората, ала от бедна по-бедна – дрехите ѝ кръпка до кръпка. Ахнал най-малкият брат:
– Ех, де късмет да взема тая хубавица за жена. Ще запретнем ръкави, ще изкарваме хляба си. И бедните няма да забравим – каквото за нас, това и за тях.

Тогава старецът рекъл:
– Така да е, сине. Но гледай справедливостта и честността никога да не забравяш.
Старецът оженил момчето и продължил пътя си сам.

Потръгнало на братята в живота.

Най-големият толкова забогатял, че вдигнал огромна къща, натрупал жълтици и само за едно мислел – как да струпа още и още. А да помогне на някой бедняк – дума да не става – бил станал невиждан скъперник.

И средният брат живеел добре – главил ратаи да му работят, а той само лежи, хапва си, пийва си и командва слугите.

Най-малкият брат живеел мирно и кротко – закъса ли за нещо, ще сподели с хората – здраво работел, не мрънкал, не се оплаквал.

А старецът, техният втори баща, обикалял белия свят. Минало време, домъчняло му за момчетата. Дощяло му се да ги види и да разбере живеят ли честно и почтено. Престорил се на бедняк, отишъл при най-големия, влязъл в двора, поклонил се ниско и помолил:
– Дайте на сиромаха нещо за хапване. Оставям се на вашата щедрост и милост!
Но синът му се сопнал:
– Я не се прави на стар и немощен! Работи, щом си гладен! Аз едвам стъпих на краката си. Махай се от очите ми!
А сандъците му пълни с богатства, къщите му нови-новенички, хамбарите пълни със зърно, килерът – с пресни хлябове, кесиите – с жълтици. Но милостиня не давал!

Тръгнал си старецът с празни ръце. Повървял, повървял, изкачил отсрещния хълм и погледнал назад за последно. В името на справедливостта и честността богатото имение лумнало в пламъци и до основи изгоряло!

Отишъл старецът при втория си син, предрешен като беден пътник. Всичко изглеждало наред – и мелницата, и езерото, и стопанството. Самият мелничар седял до мелницата.

Старецът се поклонил ниско и се примолил:
– Добри ми човече, дай ми шепа брашно! Клетият аз, нямам нищо за ядене.
– Как не – сопнал се мелничарят, – не съм смлял още за себе си, пък да мисля за такива като тебе.
Тръгнал си старецът с празни ръце. Повървял малко, качил се на близкия хълм и погледнал мелницата за последно – в миг я погълнали яростни пламъци и дим!

Пристигнал старецът при своя най-малък син. Той живеел бедно, къщурката му малка, но спретната и чиста.
– Добри хора – примолил се старецът, – дайте ми някоя кора хляб.
А младият мъж отговорил:
– Дядо, я влез у дома, там ще те нахранят и ще ти дадат нещичко за из път.
Тръгнал мнимият бедняк към къщурката. Щом жената го видяла целият окъсан и дрипав, дожаляло ѝ. Донесла му рубашка и панталони и му ги дала.

Той се пременил, но докато се обличал, жената видяла на гърдите му дълбока рана. Настанила госта на масата, нахранила го и го напоила. Тогава стопанинът го попитал:
– Дядо, я кажи каква е тая рана на гърдите ти?
– Ех – въздъхнал старикът, – тази рана скоро ще ме довърши. Остава ми да живея ден-два, не повече.
– Боже! – ахнала жената. – Лек няма ли за нея?
– Има – въздъхнал старецът, – но кой би ми дал, дори и да може.
– Защо да не даде? – учудил се най-малкият син. – Кажи какъв е цярът?
– Защото е трудно! Трябва някой да си изгори цялата къща с все покъщина. Ако поръся раната с пепелта от пожара, тя ще се затвори и ще оздравея.
Замислил се младият мъж и попитал жена си:
– Какво мислиш?
– Какво да му мисля – отвърнала тя. – Нова къща можем да си вдигнем, а добрият човек ще си замине и втори път няма да се роди.
– Щом е така – рекъл съпругът, – извеждай децата от къщата.

Извели децата. Съпругът хвърлил последен поглед към бедняшката къщурка – мъчно му било за имота. Но по-мъчно му било за човека. Отишъл и я подпалил.

Къщата пламнала и… изчезнала. На нейно място се издигала друга – бяла, висока и китна.

А старецът стоял до тях, усмихвал се и галел брадата си.
– Сине, виждам, че от трима ви, само ти не си забравил какво е чест и справедливост. Живей в новия си дом радостно и честито!
Чак тогава младият мъж разпознал своя осиновител, втурнал се към него, но от стареца нямало вече и помен.