Пан Твардовски

Пан Твардовски бил знатен и богат човек. Живеел в разкошна къща на големия пазарен площад в Краков. Той бил сведущ по толкова въпроси, че хората често се съветвали с него по какви ли не дела. И все пак пан Твардовски не бил докрай доволен от живота и се захванал с черна магията. От все сърце желаел да открие философския камък и да преобрази обикновен метал в злато. Всъщност бил готов на всичко, за да разкрие тази тайна.

Един ден си рекъл, че повече не издържа. Малко преди полунощ излязъл от дома си и пеша отишъл да се срещне с единственото същество, което можело да му помогне. Излязъл от града и тръгнал право през полето към едно местенце, оградено с шубрак и дървета. Било пълнолуние и под бледата светлина видял да се задава странна фигура, загърната с дълго наметало. Пан Твардовски приближил и видял, че странникът има два рога, по един от всяка страна на главата си. На срещата пристигал самият Сатана и точно с него искал да се види благородникът.
– Какво искаш от мене? – попитал Дявола.
– Искам цялото знание и сила на земята – отвърнал пан Твардовски с глух глас.
– Тези сили принадлежат единствено на мене – отвърнал Дявола. – Мога да ти ги заема, но нали знаеш ли какво искам в замяна?
– Да! Душата ми! Ще ти я дам при едно условие – ще я вземеш, когато ида в Рим.
Дяволът се засмял и извадил изпод плаща си жълтеникав пергамент и писалка:
– Да сключим договор – рекъл той и решително забил писалката в кожата си.
Напълнил я със собствената си кръв и пръв подписал документа. Пан Твардовски сторил същото.
– Споразумяхме се – рекъл рогатият, – но недей забравя, че скоро ще прибера своя дял от сделката.
Нечестивият се завъртял на пети и под лунната светлина пан Твардовски мернал изпод наметалото да проблясва крайчето на дяволската опашка. Дявола се стопил между дърветата и изчезнал.

Въоръжен с новите си сили, пан Твардовски се захванал за работа. Скоро станал още по-прочут и богат отпреди. Любимият му начин да пътува бил да язди петел, голям като кон – за нула време с него изминавал огромни разстояния.

Веднъж по време на празнична вечеря в замъка Пескова Скала, знатният домакин се оплакал пред гостите си, че така и не успял да се сдобие с нещо наистина грандиозно в парка на замъка. Сред поканените бил и пан Твардовски. За да зарадва и впечатли своя домакин, пред смаяния поглед на всички панът донесъл отнейде с магия грамадна канара и здраво я забил с тънкия ѝ край в земята, сякаш така е израсла. До ден днешен тази чудата, подобна на боздуган скала, стърчи неестествено под стените на замъка и хора от цял свят се стичат да видят „Боздугана на Херкулес“.

Великият магьосник знаел също как да подмладява и да преобразява старци в младежи. Един път помогнал дори на полския крал да се види за последно с наскоро починалата си кралица.

Отначало пан Твардовски се забавлявал с подобни невинни чудесии, но с времето започнал да прави не много приятни неща. Веднъж негов близък приятел му се оплакал от бедите, които му навлякъл някакъв човек от околностите на Краков. Пан Твардовски изслушал историята внимателно и, без дума да каже, вдигнал чашата си с вино, така че да блесне през нея слънчевата светлина. На мига в чашата се показал домът на негодника. Внезапно къщата избухнала в пламъци и изгоряла до основи.

Пан Твардовски харесал една млада жена, грънчарка, и я подмамил да се омъжи за него. Но тя излязла опърничава и отказала да е послушна съпруга. Тогава, за отмъщение, той омагьосал градските хулигани да изпочупят всичките ѝ грънци, които продавала на пазара.

Дори най-верният слуга на пан Твардовски не бил в безопасност. Веднъж човечецът решил да припечели малко допълнителни пари като подмлади един старец с магията на господаря си. Пан Твардовски научил това и така се ядосал, че превърнал слугата си в паяк и му рекъл:
– От днес нататък ще живееш между гънките на плаща ми!

Разнесла се мълвата за тези магьосничества и хората започнали да се боят от пан Твардовски, пък и Сатаната вече нямал търпение да прибере своя дял от споразумението.

Един ден пан Твардовски получил писмо от много прочут благородник, с което молел прочутия чародей за лек от тежка болест, застигнала го по път. Накрая бил даден адреса на благородника. Панът много обичал да е в компанията на най-учените, могъщи и прочути мъже в Полша, затова незабавно се отзовал на поканата и тръгнал към адреса – странноприемница в близко село.

Щом панът отворил вратата на хана и прекрачил прага, отвътре избухнал злокобен смях на демони, които бясно се въртели из въздуха. Панът спрял стъписан, демоните замрели и в дъното на стаята до огнището се показал сам Дявола.
– Не може да ми сториш нищо! – извикал пан Твардовски, но Дявола го пресякъл.
– О, мога, мога! – изхилил се той. – Не видя ли името на хана!
Пан Твардовски вдигнал глава и ужасен прочел надписа над вратата „Рим“.
– Още е рано… – промълвил той.
Но Дявола тропнал решително с крак:
– Не и за мен!

Пан Твардовски пробвал какви ли не хитрости, за да се измъкне, но Сатаната бил непреклонен и със замах измъкнал пергамента под плаща си.
– Ти даде честната си благородническа дума, не помниш ли? – извикал той и размахал договора.

В последен опит да се измъкне Пан Твардовски се втурнал се към огнището. С все сили се заизкачвал по комина, но щом стъпил на покрива, усетил как някаква неземна сила го подхваща и го издига във въздуха, а край него закръжило ято черни гарвани.

Издигал се все по-високо и високо в небето, докато „Рим“ изчезнал от поглед, стопил се даже целият Краков и заприличал на прашинка.

За късмет докато се разкайвал за всички сторени злини, панът запял свещените псалми. Селяните, които работели долу на полето, дочули отгоре сладките песни. Дочул ги и Господ, смилил се над него и когато пан Твардовски се блъснал в Луната, го оставил да живее там.

И до ден днешен ако много внимателно се вгледаш в Луната, ще зърнеш пан Твардовски. Там единственият му другар е онзи верен слуга, паякът, който още си живее между гънките на плаща му. Всеки месец паякът пуска дълга нишка от Луната чак долу до Краков. Пълзи насам-натам, обикаля из града и събира новини и клюки, за да ги разкаже горе на господаря си.

Та, ако се случи да идете в Краков, гледайте да не стъпчете някой паяк, защото може да е верният слуга на пан Твардовски. Нали не бихте искали да го оставите сам-самичък на Луната?

Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.

Помогнете както можете – с дарение или споделяне!

СПОДЕЛИ