Имало едно време стар беден обущар, който живеел в малко село, на два дена път пеша от Амстердам. Човекът често-често сънувал как намира съкровище. Веднъж се осмелил да разкаже сънищата на жена си и тя му се присмяла:
– Твоите сънища няма да ни нахранят, няма как да напълнят празните ни стомаси!
Една сутрин старецът се събудил и казал:
– Жено, присъни ми се истинско чудо! Яви ми се един ангел и рече, че ще намеря моето съкровище под най-големия мост на Амстердам.
– Ама, че глупости – измърморила сънената съпруга. – Сънищата не са истински. Пък и как ще се мотаеш из града, когато у дома си имаш работа.
Ала следващата нощ човекът пак сънувал същото, и после отново на другата нощ. Накрая обущарят заявил:
– Жено, отивам в Амстердам да открия съкровището! Приказвай си каквото щеш, но няма да ме спреш.
Пътуването било дълго и трудно, но старецът все пак стигнал в града. Без да губи време, отишъл право при най-големия мост. Пресякъл го бавно, като внимателно се оглеждал. Не открил нищо – мост като мост, минувачите – граждани като граждани. Човекът пак пресякъл моста, после пак, и пак, и пак – напразно. Взело да се мръква и обущарят дълбоко въздъхнал – време било да се връща по дългия път у дома.
Тъкмо да тръгне, когато приближил един дрипав просяк и рекъл:
– Господине, моля да ме простите, но ми се стори, че цял ден търсехте нещо по моста. Може да ви помогна да го намерите.
– Не вярвам – въздъхнал обущарят. – Три нощи подред сънувах едно и също, та дойдох от село до този мост в Амстердам. Уж тук щях да намеря съкровище.
– Бре! – смаял се просякът, – и аз сънувах как намирам сандъче с жълтици в градината на стар обущар, който живее в мъничко село, на два дена път пеша от Амстердам. Къщата му беше точно срещу селската църква през пътя. Ех, какво ли не ни се присънва, но човек не бива да вярва. Всеки знае, че сънищата не пълнят празни стомаси – добавил просякът с усмивка и си заминал.
Хукнал старецът към дома с все сили. Едва влязъл и грабнал лопатата да копае, без да обръща внимание на жена си, която го заливала ту с въпроси, ту с подигравки. Не минало много и се чул глух звук – лопатата ударила метално ковчеже! Двамата го изровили и го внесли в къщата. Ключалката била стара и ръждясала – понапънал я старецът и капакът се отворил. Вътре било пълно с жълтици!
При чудната гледка на златното съкровище даже обущарската съпруга трябвало да признае, че понякога и сънищата могат да напълнят празен стомах.
КРЕДИТ: По „The Shoemaker’s“, холандска приказка – Jeanne B.Hardendorff; ИЛЮСТРАЦИИ: Kirk Little; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, Л.Петкова © prikazki.eu 2025г.;
