Докторът и астрологът

Много, много отдавна в Гданск живеели двама германци – единият доктор, другият астролог. Ни единият, ни другият имали достатъчно работа, защото хората в града се радвали на добро здраве и нямало защо да се тревожат за времето.

Един ден докторът предложил на астролога:
– Да идем в някое село в Кашубия, може там да имаме повечко работа. Хората по селата зависят от времето, здраво работят и все би трябвало да боледуват.

Астрологът се съгласил и те тръгнали. Вървели цял ден, времето било горещо и вечерта, гладни и изморени, те навлезли в района. Спрели в дома на един кашубски селянин, който живеел досами гората. Гостоприемният човек ги поканил да вечерят заедно и да пренощуват без пари.

Щом стадото на домакина се прибрало от паша, стопанката поднесла вечерята. Докторът нарочно попитал астролога:
– Какво ще е времето утре?
– Ще вали – отвърнал астрологът.
– А, не – възразил селянинът. – Утре времето ще е хубаво.
– Аз знам по-добре от тебе – сопнал се астрологът, – нали с прогнози си изкарвам хляба.
Но селянинът настоял:
– И така да е, но утре времето ще е хубаво – цял ден ще грее слънце.
– Откъде знаеш? – попитал астрологът.
– Виж през прозореца – отвърнал селянинът. – Когато биковете весело се разиграят, преди да влязат в обора, на другия ден времето винаги е хубаво.
Астрологът не щял да спори с неукия селянин и си замълчал.

Всички се заситили и били готови да лягат, когато селянинът рекъл на жена си:
– Ще ми се да хапна още малко. Остана ли нещо?
– Една купа студен грах. Искаш ли да ти го стопля?
– Няма нужда, тая вечер е толкова топло. Предпочитам да е студен.
Пред изумените погледи на гостите кашубският селянин излапал цялата купа и обявил, че вече е сит.

Щом всички си легнали, докторът рекъл на астролога:
– Сигурен съм, че утре ще имам работа. След толкова ядене не човек, ами и кон ще се разболее.

Гостите заспали дълбоко. Рано на другата сутрин те се събудили от шумни удари. Астрологът надникнал през прозореца и видял домакина им, разсъблечен до кръста да сече дърва.
– Какво правиш толкова рано? – попитал го астрологът. – И защо вършиш нещо, което би трябвало да върши ратаят?
– Ех – въздъхнал селянинът, – прав си, че това е работа на ратая, но снощи така преядох, че хич не ми беше добре. Ако ти е тежко на стомаха, най-добрият цяр е сеченето на дърва.

Докторът и астрологът останали при гостоприемните стопани още една нощ. Ни селянинът се разболял, ни през деня заваляло. Тогава астрологът рекъл на доктора:
– По-добре да се връщаме в града. Щом тук в Кашубия биковете разпознават времето и брадвата лекува хората, ще пукнем от глад.

Двамата благодарили на добрите си домакини за щедрото гостоприемство и се върнали в Гданск.

Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.

Помогнете както можете – с дарение или споделяне!

СПОДЕЛИ