Преди много, много години в тъмна доба двама рибари дочули дивна песен откъм река Висла. На следващата нощ пак чули песента и разказали на своите събратя.
– Сигурно е русалката – подхвърлил някой. – Защо не я хванете?! Ще я занесете на краля и може да ще ви награди богато.
Харесала се идеята за награда на рибарите, но се страхували да не би русалката да ги урочаса с някоя магия. Затова отишли за съвет при свещеника.
– Хванете я! – рекъл им отецът. – Оплетете кош от върбови клонки, тихичко се промъкнете и го метнете връз нея. Но преди това гледайте да сте си запушили ушите с восък, че иначе ще запее и ще ви омагьоса.
Рибарите се прибрали и зачакали да мръкне. Щом в далечината се разнесла песента, грабнали върбовия кош и хукнали по речния бряг. Скоро мернали русалката между тръстиките. Тя била чудна хубавица, но от кръста надолу имала рибешко тяло, покрито с люспи, които блестели под лунните лъчи като сребро. Натъпкали двамата ушите си с восък, промъкнали се зад прекрасното създание и метнали коша отгоре му. Заскимтяла, замятала се клетата русалка – с все сила се борела за свободата си, ала напразно.
Било късно през нощта и понеже наблизо бил хангара за лодки на техния приятел Стас, те я занесли там. Помолили човека да я държи заключена и обещали да дойдат рано сутринта, да я вземат и да я занесат на краля. Стас се съгласил, но любопитството го зачовъркало и щом приятелите му си тръгнали, той отишъл да види русалката. Наблюдавал я през плетения кош, но не се сетил да си запуши ушите. Видяла го русалката и мигом запяла най-омайната и тъжна песен на света.
– Добри човече, пусни ме да се върна у дома! Моля те, пусни ме – промълвила тя накрая.
Трогнат до сълзи, той не могъл да издържи и отворил коша. Русалката благодарила, плъзнала се по речния бряг между лодките и изчезнала в бавно течащите води на Висла.
Ала Стас вече бил омагьосан. Хвърлил се след нея в реката и никой никога повече не ги видял.
Хората и до ден днешен помнят русалката. Някогашното селце на Висла сега е прекрасен град – столицата на Полша Варшава, и на градския герб русалката е нарисувана в една ръка с меч, а в другата с щит.
Понякога в среднощните виелици хората дочуват стонове и песни и се чудят дали вятър свири из върбите по брега на Висла или пее русалката на Варшава?
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По полската легенда „The Warshaw mermaid“ из „The glass mountain: tales from Poland“, 2014г. преразказани от David Walser; КОРИЦА: Jan Pieńkowski (1936-2022); ПРЕРАЗКАЗ & АДАПТАЦИЯ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
