Живял някога един беден селянин, който имал една-едничка крава. Животинката била тъй мършава, че ребрата ѝ се броели, а зъбите ѝ толкова били износени, че едва предъвквала единствената си прехрана – крайпътни треволяци. Веднъж, както си пасяла, тя надушила от вътрешната страна на оградата крехка детелина, скъсала повода си и влязла през една пролука в имота на знатен богаташ – господаря на бедняка. Управителят на имението така се ядосал, че измъкнал ловния си нож и прерязал гърлото на клетото животно.
Селянинът и жена му не били на себе си от мъка. Плакали и скърбили, накрая жената рекла на мъжа си да се умие, да облече дългото си шаячно палто и да иде в имението, за да поиска обезщетение за непосилната загуба. Но от това нищо добро не излязло. Управителят слушал само господаря си, който така се ядосал на дръзкия селянин, че наредил на слугите да го проснат на една пейка и да му ударят десет тояги.
Върнал се горкият у дома и разказал всичко на жена си.
– Щом няма справедливост при господаря – отвърнала селянката, която имала смело сърце и ум като бръснач, – ще отправим молбата си към краля. Добър човек е той, ще му домъчнее за злата учат на горката ни крава и ще раздаде справедливост.
И двамата извадили една брезова дъска, що-годе я поизгладили с ножа и с върха на същия нож цялата я изписали. Нарисували своята къща, оградата и господарското имение. Нарисували пътя, по който минала кравата, пролуката в оградата и мястото, където злият управител я погубил. Накрая селянинът добавил картинка с пейката и той връз нея, а господарските слуги го налагат с тояги.
Щом приключил, добрата съпруга завързала дъската на гърба на мъжа си, дала му самун ръжен хляб с парче пушена сланина за из път и, без да губи повече време, го изпратила да занесе писанието на краля.
Пътят на бедняка минавал през обширна вековна гора. В дълбините срещнал някакъв ловец, издокаран в зелени дрехи и шапка с орлово перо, а на краката му – кожени ботуши.

Селянинът поздравил:
– Бог да те благослови!
– Дай Боже! – отвърнал ловецът. – Накъде, добри човече, при кого отиваш?
– Отивам при краля – отвърнал беднякът. – Нося му оная дъска, дето виси на гърба ми. На нея аз и жена ми написахме прошение.
– Какво пише в прошението? – попитал човекът в зелено.
– Ако щеш вярвай – въздъхнал селянинът, – но прошението е тъжно, защото се отнася за смъртта на моята крава. Ама от сутринта съм на път и много огладнях. С твое позволение, ще приседна да ти разкажа историята, пък ако искаш, ще се радвам да похапнеш с мене.
Ловецът, който също от сутринта не бил ял, се съгласил. Двамата хапнали, пийнали изворна водица и ловецът пак попитал:
– Та каква работа имаш с краля?
Тогава беднякът свалил дъската, която висяла на гърба му, и показал на ловеца какво пише на нея.
– Ето – подхванал той, – това е моята къща, това е имението и тук е детелината. Ето пролуката, през която кравата влезе през оградата и тук управителят я закла с ловджийския си нож. Ей я на и пейката, дето господарските слуги ме проснаха и ми удариха десет тояги, защото поисках компенсация за погубената ми крава.
И беднякът разказал как накрая жена му го изпратила да се оплаче на краля.
– Тръгвай тогава – подканил го ловецът, – намери краля, покажи му какво си написал както го показа на мене и ще видиш, че той ще отсъди справедливо, точно както е предрекла жена ти.
После двамата се сбогували и се разделили.
Селянинът продължил пътя си, без и през ум да му мине, че ловецът в зелените дрехи с кожени ботуши и шапка с орлово перо бил не кой да е, ами самият крал, а гората, през която преминал – кралската ловна гора.
На следващия ден селянинът пристигнал в двореца и помолил за среща. Скоро го въвели в огромно помещение и от там в чудно хубавата тронна зала, където кралят седял на златен трон, заобиколен от дванайсетте си кралски съветници.
Селянинът не познал краля, защото този път носел кралската си роба. Вместо шапка с перо, на главата му имало корона, украсена с безценни камъни. От раменете му се спускала дълга пурпурна мантия с хермелин, а ботушите били със златни шпори. Селянинът подал дъската на първия съветник с думите:
– Ваше благородие, прочетете това, че всички да научат какво стана с бедната ми крава и колко мъки изстрадах от моя господар и управителя му.
Съветникът нищо не разбрал от надрасканото по дъската, а също и съветникът до него. Изгубили търпение, те наредили да отпратят селяка. Тогава кралят се намесил и наредил да му подадат дъската.
Първият съветник я подал на втория, вторият на третия и така докато накрая дванайсетият подал дъската на крал Ян. Владетелят повикал селянина при себе си и със силен ясен глас попитал:
– Това ли е твоята къща?
– Да, Ваше Величество.
– Това имението ли е?
– То е – потвърдил селянинът.
– А, ето и пролуката в оградата, откъдето кравата ти е влязла в полето с детелина.
– Точно така – съгласил се селянинът и кимнал от задоволство.
– Тук управителят реже гърлото ѝ.
– Ох – въздъхнал селянинът, натъжен при тоя спомен, – точно тук, Ваше Величество.
– И после ти отиде при господаря да се оплачеш за загубата, а той ти се отплати с десет удара с тояга?
Селянинът потупал краля по главата и извикал:
– Ей я на единствената глава измежду всички! Другите не са по-добри от дървени топки – и той кимнал към кралските съветници.
Щом смехът стихнал, крал Ян рекъл на селянина:
– Върни се сега у дома и кажи на жена си, че кралят знае всичко и скоро правдата ще тържествува.
Селянинът се прибрал у дома и в същото време пристигнал кралският декрет със заповед господарят и неговият управител да поднесат извинения на селянина и жена му ведно с една къща, един обор, една кошара, трийсет морги земя от имението и седем млечни крави, като компенсация за несправедливите беди, които са причинили.
Оттогава насетне селянинът и жена му заживели охолно и честито и всеки път, когато добрият човечец се сещал за своето приключение, повтарял на жена си:
– Крал Ян е много умен. Ни един от всичките дванайсет съветника не можà да прочете написаното, докато кралят сам не им показа. Още се чудя как този умен крал държи тия хора, дето дори не знаят да четат.


Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По полската народна приказка „The peasant and the King“ iz „Polish Fairy Tales“, 1968г. преразказани от Zoë Zajder; КОРИЦА: Antonio Frasconi (1919-2013); ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;

