Вълшебни приказки

Парите на скъперника

3мин
чете се за

Eдин богат скъперник събрал край смъртния си одър двамата си сина и рекъл:
– Парите притежават най-голяма сила на земята. С тях може да се придобие всичко. Сега отивам на оня свят. Не зная как е там и няма друг, който да каже. Но за дa се живее добре, сигурно и там ще трябват пари. 3атова ми обещайте, че в гроба ми ще сложите много пари. Не ги жалете. Оставям ви голямо богатство. Ще има и за мен, и за вас.
– Обещаваме, — рекли синовете. И изпълнили обещанието си.

Когато скъперникът пристигнал на небето, му поискали сметка за всичко, което е правил на земята, а той отговарял. Разпитът продължил много дълго – от сутринта, та чак до вечерта.

Илюстрация: John Bauer, 1882 – 1918

Уморил се скъперникът и огладнял. Гърлото му пресъхнало от жажда и глад.
– Tpябва нещо да xaпна, че умирам от глад, – си казал и тръгнал да търси храна.

След малко съгледал един павилион с напитки и закуски, също като на железопътните гари.
– Какъв късмет! — се провикнал радостно той . Добре направих, че си взех пари. Ей сега ще си купя нещо за ядене.
Бръкнал с ръка в джоба си, усетил торбичката злато и пристъпил към продавача.
– Колко струва това?
– Петаче — отвърнал ангелът, който продавал храната.
„Направо без пари!“, помислил си богатият скъперник. „Дали пък този ангел не е сбъркал. Дали да не попитам още веднъж.“ – и попитал на глас:
– А това колко струва?
– Петаче — отговорил отново ангелът с усмивка.
— Щом е така, дайте ми, моля, десет рибки, пет кифлички… дайте ми и от това… и от това…
Очите му шарели на всички страни и искал да вземе от всичко, защото храната изглеждала хубава и вкусна. Накрая избрал и протегнал ръка, но ангелът го спрял.
– Тук се предплаща.
– Така ли? Добре! Веднага! – отвърнал скъперникът и бръкнал в джоба си. Извадил една жълтица и я подал на ангела.
— Ето, вземете колкото трябва!
Ангелът взел жълтицата, разгледал я и рекъл:
— Тези пари тук не вървят, това не е петаче. Ние взимаме само петачета, – и му върнал жълтицата.
— Чудна работа! Жълтици не вземат, петачета искат. Сигурно нямат дребни пари. Трябва да ги разменя!

През нощта се явил в съня на синовете си и рекъл: „Вземете назад златото. На оня свят не се купува нищо със злато. Оставете ми само петачета, много петачета, цели торби и чували!“

Събудили се синовете и като разбрали, че и двамата са сънували еднакъв сън, изплашили се и изпълнили поръчката на баща си.

На другия ден скъперникът се завтекъл към павилиона, гладен като вълк, и  викнал:
– Сега имам петачета! Дайте ми веднага да ям, че не издържам повече да стоя гладен!
– Тук всичко се предплаща!
— Ето, вземете колкото искате! – извикал скъперникът, – само ми дайте да ям! – И той изсипал цяла купчина петачета.

Ангелът погледнал парите, засмял се и рекъл:
– Тези пари тук не вървят. Ние даваме само срещу петачета, които приживе са дарявани на просяци и сиромаси. Давал ли си нещо на просяк? Помагал ли си на бедна вдовица? Попивал ли си сълзи от очите на клето сираче? Или само пари си трупал?
Скъперникът навел глава и се замислил. Мъчил се да си спомни, дали е давал на просяци и сираци, но не можал да се сети.
– Не помня да съм давал, — прошепнал той.
– Тогава тук нищо няма да получиш! Ние даваме само на онези, които приживе са помагали и са имали добро и милостиво сърце, — рекъл ангелът и го изпратил да си върви.

КРЕДИТ: Парите на скъперника, шведска приказка, в.Славейче, бр.3, 1942 РЕДАКЦИЯ: Л.Петкова, ©prikazki.eu 2021

Всичкитворби