Имало едно време един страстен ловец, на който хич не му вървяло. Веднъж, докато обикалял из кралския лес в напразна надежда да попадне на дивеч, си казал:
– На всичко съм съгласен, ако ще и на договор с дявола, стига да ми върви в лова една година.
Едва изрекъл тези думи и самият дявол застанал пред него.
– Мога да изпълня желанието ти – рекъл той – при едно условие: след една година и шест седмици ще ти взема душата, освен ако не ми покажеш животно, което досега не съм виждал. Подпиши съглашението тука.
Ловецът приел и от този миг нататък такъв късмет го споходил, че самият крал се възхитил на успехите му, излизал на лов само с него и даже го назначил за горски пазач на всичките си гори.
Наближил краят на годината и ловецът се загрижил: „За какво ми е това богатство, щом скоро ще изгубя душата си?!“
Оттогава обикалял оклюмал горите, без да го е грижа за лова. Един ден срещнал една стара магьосница, тъй грозна и противна, че момъкът свел очи да не я гледа. Тя го попитала защо е толкова тъжен и той честно ѝ разказал за съглашението си с дявола.
– Има само един начин да изпълниш условието на договора, без да изгубиш душата си – рекла вещицата, – но ще трябва да се ожениш за мен.
Ловецът стреснато подскочил. Погледнал вещицата изпитателно и с недоверие. Но след миг си казал: „Ех, между двете злини, по-добре да се оженя за нея, отколкото да изгубя душата си.“.
И така, старата вещица отишла с ловеца до дома му и скоро двамата се венчали.
Дошло време дяволът да получи душата на ловеца и вещицата накарала съпруга си да ѝ донесе едно буре с мед и едно с перушина. Речено-сторено. Тя влязла в бурето с мед, после в бурето с перушина – перата полепнали по меда и цялата я покрили. Тъкмо легнала на земята и в този миг се появил и дяволът.
– Е, ще ми покажеш ли животно, което досега не съм виждал? – попитал той.
– Да – отвърнал ловецът и кимнал към вещицата. – Ето го. Ако го разпознаеш и му назовеш името, ще ми вземеш душата.
Дяволът огледал чудатото създание от всички страни, опипал го тук-там, но дори самият Луцифер не успял да каже името на това същество. Бесен от яд, че е изгубил обещаната душа, дяволът хукнал с див рев към ада.
Старата вещица се измила грижливо. Едва се отървала от лепкавата перушина и се превърнала в чудна хубавица.
– Жертвата, която направи, докара и твоя, и моя късмет – рекла тя на ловеца, – защото ме освободи от магия. Бях прокълната, задето се подигравах на обикновените момичета.
От този ден нататък нямало нужда ловецът да търси късмета си в гората, защото го имал в дома си.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По полската народна приказка „The Lucky Hunter“ из „Good sense and good fortune and other Polish folk tales“,1970 – подбрани и преведени от Lucia Merecka Borske (Lucia Merecka Szczepanowicz) от „Klechdy polskie“ от Stanisław Dzkowski;; ИЛЮСТРАЦЯ: Erica Gorecka-Egan; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
