Имало едно време един крал, който бил тъй надут и надменен, че се мислел за равен само на Бога. Това си казвал на заспиване, това си казвал сутрин, когато излизал на лов или да поплува.
Един ден кралят заповядал на свитата си да го придружи до близкото езеро в гората, защото денят бил горещ и влажен. Каляската и свитата останали да чакат в гората. Кралят отишъл сам до езерото, съблякъл се и окачил дрехите си на едно дърво, което растяло на брега. Докато плувал и се забавлявал във водата, потънал в мисли за своето великолепие, един ангел слязъл на земята, облякъл дрехите на краля и отишъл при каляската. Придворните го взели за краля и се върнали заедно в замъка.
Когато кралят се наситил и решил да се върне в палата, видял, че му няма ни дрехите, ни свитата, ни каляската. Ще не ще, тръгнал чисто гол, ала за късмет по пътя намерил парче плат. Завил се някак си и скоро в този вид се изстъпил пред първите дворцови стражи. Те не му позволили да премине, защото кралят отдавна се бил върнал с каляската си. Все някак с много мъки и увещания кралят успял да придума първата и втората стража да го пуснат, но третата не успял. Кралят отдавна бил в палата, настоявала третата стража и тоя голтак, омотан в парче плат, какви си ги мисли? Прогонили го да върви, откъдето е дошъл. Ех, що да стори кралят? Тръгнал из кралството, обяснявал на всеки срещнат, че е крал и, разбира се, хората му се присмивали.
Кралят познавал един отшелник в гората, отишъл при него и потропал на вратата му. Било късна доба. Отшелникът се уплашил да отвори, но все пак се заслушал в приказките на госта. Най-сетне разпознал гласа на краля.
– О, Ваше Величество – възкликнал светият човек, – изглежда много тежко сте се провинили, щом сте опрели до мене.
– Моля те, пусни ме да вляза – молел се владетелят, – защото аз наистина съм кралят.
Отшелникът отворил вратата, дал му да облече някакви дрехи и го нахранил. На сутринта отшелникът придружил краля до палата и убедил стражите, че води техният крал. Тъй като ангелът крал наскоро бил изчезнал незнайно, стражите им позволили да влязат в двореца. Горделивецът вече добре бил научил урока си. Знаел, че не е всемогъщ като Бога и оттогава насетне станал много по-смирен и по-скромен.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По полската народна приказка „The Proud King“ из „Good sense and good fortune and other Polish folk tales“,1970 – подбрани и преведени от Lucia Merecka Borske (Lucia Merecka Szczepanowicz) от „Klechdy polskie“ от Stanisław Dzkowski;; ИЛЮСТРАЦЯ: Erica Gorecka-Egan; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
