Един младеж се отбил в крайпътен хан да закуси и поискал няколко варени яйца. Гостилничарят, в желанието си да угоди на клиента, му поднесъл цяла дузина. Момъкът поискал да плати, но ханджията му рекъл:
– Това е дреболия. Следващия път, като решиш да похарчиш повече, пак ще се отбиеш и накуп ще ми платиш.
Младият човек се съгласил и щом изял яйцата, си тръгнал. Изтекли две години. Момъкът се оженил за богата девойка, купил хубаво имение и заживял охолно. Един ден получил сметка от гостилничаря не просто за дузината яйца, които бил изял преди години, но и за пилетата, които биха се излюпили от яйцата, за техните яйца и техните пилета, които много пъти би получил гостилничарят за изминалите две години. Сметката била огромна. Веднага след нея дошла и съдебна призовка за неплатената сума.
Младият човек решил сам да се защитава. Обяснил пред съда, че навремето гостилничарят не пожелал да вземе парите. Въпреки това и сега би платил с готовност за дузината яйца. Но съдията не приел тези доводи и обявил момъка за виновен.
Тогава момъкът решил да обжалва решението пред по-висшия съд, но се нуждаел от свидетел, ала дори не си спомнял имало ли е някой друг навремето в гостилницата преди две години. Ден преди съдът да гледа делото, момъкът излязъл да се поразсее от тревогите си на разходка в гората. Не щеш ли, там срещнал един старец, който го попитал какво го мъчи и младият човек му разказал цялата история.
– Ако не намеря свидетел – въздъхнал накрая, – ще изгубя делото.
Старецът го утешил:
– Недей да се тормозиш повече. Стига да искаш, аз ще ти стана свидетел – и след тези думи изчезнал.
На другия ден пред съда момъкът и ханджията се срещнали и хитрецът му казал:
– Ще спечеля и това дело, защото всеки знае, че от дванайсет яйца се излюпват дванайсет пилета, които на свой ред ще снесат сума ти яйца.
Извикали двамата в съдебната зала, а от свидетеля нямало и следа. Съдията приел довода на гостилничаря и а-ха да произнесе присъдата, когато вратата се отворила и свидетелят влязъл. Старецът се извинил пред съдията за закъснението с думите:
– Важна работа имах сутринта, Ваше благородие, и тя отнема много време – подхванал той. – Трябваше да сваря трийсет бушела грах, за да го посея.
– Уж си стар, а си толкова глупав – заявил съдията. – Не знаеш ли, че свареният грах не може да покълне?
– А не е ли същото и със сварените яйца? – отвърнал със спокоен глас старецът. – Как ще се излюпи пиле от сварено яйце?
Нямало как, съдията приел довода на свидетеля и отхвърлил щенията на гостилничаря. А младият човек останал радостен и смаян от мъдростта на своя свидетел.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По полската народна приказка „The Wise Witness“ из „Good sense and good fortune and other Polish folk tales“,1970 – подбрани и преведени от Lucia Merecka Borske (Lucia Merecka Szczepanowicz) от „Klechdy polskie“ от Stanisław Dzkowski;; ИЛЮСТРАЦЯ: Erica Gorecka-Egan; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
